Кофата и чувалът обаче не излязоха сполучливо решение. Той постоя пред огледалото, жулейки с длан все още острата си брада, размекнат от сладостния сърбеж, с рееща се мисъл, която парадоксално го вдъхнови, напомняйки му, че всъщност и цялата планета вече е изпаднала в тяхното положение — да не знае къде да дене отпадъците си. Беше млада, пъргава мисъл, която го подгони към моторната помпа, в някакъв забравен момент монтирана да обслужва душа. Пренесе я пред вратата на тоалетната, завърза чувала на изходното й отверстие, а края на всмукателния маркуч потопи в мивката. Щом моторът загърмя с мотоциклетен пукот, помпата за секунди погълна водата и я прати, в чувала. Повтори същото и с клозетната чиния. В трюма имаше достатъчно такива чували — не особено естетична операция, но щеше да върши работа!
Както всеки човек, чийто труд се осъществява в абстрактни сфери, изпита почти детинска гордост от изобретението си. Изпробва повторно системата, после отново влезе в трюма за дюшека, на който понякога спеше, бягайки от каютната задуха. А докато го напомпваше с крачната помпа, доста определено си спомни, че скоро бе спал на този дюшек и не бе спал сам на него. Но кога? Твърде подозрителна си оставаше тази безпаметност и у двамата: светлинният облак ли ги упойваше с нещо?
Алфа седеше в шезлонга с чаша шампанско в ръка, а той още не можеше да си спомни в кой момент и защо бе я кръстил така.
— Жадна съм — оправда се тя.
— Ще напълним термоса с чай, силен и горчив, така ще пестим водата. Ще ти покажа и какво съм направил в тоалетната. За съжаление, вратата не може да се затваря, но пък защо да пречим на ония да видят всичко. — Тази жена по особен начин го въодушевяваше и предизвикваше, въпреки че в паметта му като че ли лежаха и лоши спомени от нея. Хвърли дюшека в краката й, разположи се на него, наля си от шампанското. — Извинявай за одеве! Така ме е срам, че бих се хвърлил от лодката, но ония ще ме върнат при теб. Като лайната ни — изрече той с несвойствено му сладострастие от цинизма.
— Моля те, не ставай пак груб! Не знаем какво ще стане с нас.
— Напротив, много е ясно. Накрая ще се самоизядем като древните корабокрушенци. Не можем да избягаме един от друг, мило момиче, това е. Наздраве!
— Толкова ли ти се иска да избягаш?
— На мен не, на теб ти се иска. — Той погали глезена й, но тя дръпна крака си. — Седни до мен, а!
— Недей, моля те! Не мога така, повярвай ми!
— Преди можеше.
Това „преди“ изглеждаше много далечно, нереално.
— Не знам. И онова, дето съм го писала в дневника… Всичко като че ли е ставало с друга жена.
— Била си друга. Аз също съм бил друг.
Подхвърли го ей тъй, като начало за нов флирт, а веднага усети в него остротата на една констатация. Отново нещо осезаемо бе се променило между тях, докато изобретяваше своето съоръжение в тоалетната. Дори опитът му да я изнасили бе се оттеглил в замъглената далечина отвъд светлинното кълбо.
— Аз дълго не можех да понасям и да ме докосва мъж, след оная случка с оператора.
— Какъв оператор?
— Нали ти казах за филма, в който играх.
— Не помня, какъв филм?
Тя разколебано го изгледа. Очевидно се питаше дали не го е разказвала другиму. Това го накара да поразрови по-сериозно паметта си и може би от напрягането му се стори, че действително знае някакви нейни любовни истории.
— Омъжих се миналата година. От страх да не остана вечно сама. Себе си изнасилих.
— Май че не е било миналата година.
Тя се вслуша в себе си, почти изплака.
— Боже мой, какво е това? Нямаш ли чувството, че е станало нещо и с времето?
— Една от хипотезите за него е, че то се съдържа и в самите нас, във всичко. Има си свой обективен ход, своя скорост, своя посока, свои енергия и плътност. Дори неодушевените предмети притежавали памет за него, но то течало само там, където се извършват процеси. Добре, ама ако то се движи еднопосочно, само към бъдещето, това означава връщане към старите ни представи за него, нали? Така опираме до първоначалния взрив на Вселената.
Говореше, загледан в жълтеникавото нищо отвъд релинга. Трудно бе да се види ходът на времето в него. Яхтата заедно с пасажерите си приличаше на онези миниатюрни корабчета, затворени в жълтеникави бутилки, дето ги продават по пристанищата. Бутилка, люшкана от неосезаемо течение в безпосочието на Вселената.