16
Бе заспал на дюшека за не повече от час и отново се запита коя е жената, която с такава детска всеотдайност бе потънала край него в съня си.
Самият той спеше твърде леко, затова не посмя да отпусне анатомическото си любопитство — крадешком, така оглеждаше някога и съпругата си в първите им следбрачни нощи. Тази също е била негова, доволството още мъркаше в клетките му, топло, светло, макар и неясно доволство като въздуха над тях. Но защо светеше сигналният фенер? През нощта навярно са се любили и сигурно цялата нощ, щом се събуждат сега. Къде обаче стоеше слънцето, та толкова равномерно огряваше необикновената златиста мъгла над яхтата? Гъста, топла, суха — такава мъгла за пръв път му се случваше. А миг след събуждането тя сякаш нахлу и в мозъка му; странни видения заплуваха из нея, момичето ли му е разказвало тия истории? Впрочем как ли й беше името, с „А“ май започваше? Ана, Анелия, Амалия, Аспазия… Е, Аспазия! Кой би кръстил дъщеря си на хетера, колкото и прочута да е била!
Обезпокои го необичайната следсънна амнезия, обикновено заедно с очите се отваряше и цялото му съзнание. Чак толкова момичета не бе имал, та да не помнеше имената им. Да е пил? Да, празната чаша още стоеше край дюшека, но не усещаше алкохолна умора. След оня случай много внимаваше с пиенето. Почерпиха се снощи с Петър и Стефан по чашка, но и момчетата са порядъчни. А защо не помнеше кога са си отишли? Не помнеше и дали монтираха, докрай автомата за вдигане на ветрилата… Монтирали са го, съоръженията на мачтата изглеждаха готови. Но кога ще е излязъл тогава в морето, защото едва ли са се любили на палубата в пристанището, па макар и през нощта? И как така е взел това момиче със себе си, като още щом купи яхтата, се зарече да не допуска жена на борда й.
Трябва да е бил доста омаян от нея, но и сега не намери възражения срещу й, нито разкаяние в себе си. Блаженство изпълваше не само тялото му — целият светъл уют на този тих и безлюден ден го караше да се чувствува радостно влюбен. Академикът, който още в първия курс си го избра за любимец, с остаряването все повече говореше за физиката на жените, не за квантовата физика. Дали наистина е хубава една жена, бе му казал той веднъж, ще разбереш само когато я видиш как спи. Здравата тялом и духом жена в съня си става още по-хубава.
Познати и непознати, омекотени от удоволствието на съня, чертите на това лице едва ли биха могли да станат по-очарователни. И все пак как е възможно така пък нищо да не знае за нея? Вярно, модерната любов е такава — първо лягат заедно, а след това почват да се разпитват кой си, що си, но поне да си спомнеше кога и как са легнали заедно! Петър и Стефан да са му пробутали някоя своя приятелка, преди да си отидат? Изключено! Момчетата благоговееха пред своя преподавател: не бяха си позволили дори подмятане на женска тема, когато ги води оная вечер в барчето, за да им се отблагодари за подаръка, който му правеха. Чакай, не се ли запозна с нея пред туристическата агенция? Имаше хубав гръб и едни особени бенчици на плешката…
Не можеше сега да провери дали е същото момиче, защото то бе вирнало мургавите си гърди нагоре. Малките им зрънца спяха същия бебешки сън. Прииска му се да ги докосне с пръст, както пипаме рогцата на охлюв, да целуне розовата мургавина на спящата бузка — да целунеш желана спяща жена сигурно е супер удоволствие, но той не се реши. Ако тя се събудеше и се хвърлеше на врата му: О, мили! — а той не можеше да си спомни дори името й? Или още по-лошо: ако полу-равнодушно го запиташе: Кой беше ти, бе?… Дали да не се опита да улови съня й? Дренки ще улови, с тия свои калпави пръсти! Де да беше сега тука Джорджоне, каква спяща Венера щеше да изпише! По-добре да се обръсне, докато тя се наспи, та и да му каже най-после какво точно е станало между тях. А че никак не е било лошо, е повече от ясно; с толкова сладък сън само добрата любов възнаграждава човека.
Изтърколи се към захвърлените встрани от дюшека дрехи — уж безшумно, а кокалите му изтрополиха с грохот на дъските. Странна тишина! Вярно, моторът не работеше, ветрилата са прибрани, но такава тишина морето никога не можеше да ти предложи. Вдигна се предпазливо с дрехите в ръце и не го видя. Нито от левия, нито от десния борд. Любовно уютната мъгла бе ги затворила като в слънчевотапетен будоар. Уют, уют, ама все пак трябваше да знае къде се намират!
Трапеза с празна бутилка от шампанско, от уискито имаше още няколко пръста. Неизмити чаши за кафе — единственото черно нещо наоколо сред белотата на яхтата беше кафеената утайка в тях. Пикник на борда! И от това ставаше картина — трапезата, спящото голо момиче край нея… Изглежда, все пак се е канел да го рисува. Двете платна с подготвения грунд издаваха такива намерения, отлично е постигнал цвета на въздуха. Тогава значи по-отдавна тънат в тази мъглица? А тия пък идиотски крака за какъв дявол ги е рисувал?