Паметта му се напъваше да подскаже някаква оправдателна идея, да му припомни, че всичко това наоколо съвсем не е ново за него или най-малкото, че и друг път по същия начин се е питал и че дори по същия начин е стърчал гол на палубата, край тази или друга някоя жена. Зад гърба му дюшекът изпъшка сладострастно, с мляскане целуна кожата на момичето и той побърза да закрие, както се изразяваше баба му, срамотиите си с награбената купчина дрехи. Рече тихичко: „Спи, спи, Алфа!“, и на пръсти с комично дълги крачки тръгна към тоалетната, питайки се откъде изскочи у него това шантаво име и дали баща й не е бил преподавател по старогръцки език.
Едва не се спъна в необикновеното съоръжение пред отворената врата на тоалетната. Каква ли повреда го е принудила да прибегне до помпата, защото, да, самият той бе изобретил смешната система? И внезапно си рече: Абе, глупако, нали преди малко мина над вас една летяща чиния, хвърли ви набързо в своя гравитационен сандък и сега ви отнася към паралелния на Земята свят… Стъпи развеселен пред огледалото и този път го сепна собственият му образ. Можеше да се закълне, че там, на дюшека, беше брадясал, и сърбежа на бузите си помнеше, а сега насреща му се кокореше тая досадно млада, педантично избръсната мутра, на която другите професори се присмиваха дребнаво отмъстително. Да, и времето! И времето, и причинно-следствената връзка! И всичко като че ли течеше, както напираше да изтече обратно погълнатата от него течност!… Не изпита обаче особена покруса, след като осъзна окончателно премеждието им. Със същата примамлива забуленост лежаха в него и останалите загадки на Вселената, на голямата Вселена, и на малките вселени, частиците й. А сред тях отново се обади тая палава и любопитна радост: имаше там една жена, която той обичаше и която го обича, и дори мигом да се озовеше при нея, прегръдката им пак щеше да бъде нова, всяка тяхна прегръдка щеше да бъде нова и първа в обратния ход на времето.
Повече го заинтригува сега собственият му мозък. Защо се подмладяваха като че ли само телата им? Защо мозъкът им само временно се объркваше при преместването назад, но успяваше да отнесе със себе си усвоеното, да си остане неподвластен на това зачеркване на бъдещето? Как тая кашеста топка в черепа ни, колкото и да я свеждаме до енергийни и химически процеси, съумява доста суверенно да си живее по собствени закони? А защо тогава не долавяше обратния поток на времето в будно състояние? И защо подмладяването им става като че ли скокообразно, сякаш ония, дето са ги затворили на яхтата, ги дебнат само да заспят, та да си направят поредната шега? Или двамата просто не бяха обърнали внимание на ритъма на времето, улисани в любовта и единоборството си?… Да, всичко това трябваше да се добави към записките!
Той включи помпата, която погълна сапунената вода от мивката с воя на стартиращ мотоциклет, и се засмя. Алфа, като него допреди малко, сигурно вече си търкаше очите пред непознатото! Позасрами се от детинското си злорадство, но реши, че не бива да й помага. За новите наблюдения, които трябваше да направи, щеше да е по-добре, ако установеше какво и в какъв ред ще се възстанови само в паметта й.
Отивайки в кухненската ниша, взе записките от каютната маса, макар да помнеше вече почти всичко от тях. Докато в мозъка му зееха множество празнини от пребиваването им на яхтата, описаните научни абсурди устойчиво лежаха по местата си. И нищо де го изненада, докато ги препрочиташе в очакване да заври кафето. Но и нищо друго не успя да прибави към тях, освен наблюдението си за не по-малко невероятното подмладяване на телата им.
Зърна я през кухненския илюминатор, облечена, да се отправя към тоалетната. Сънена още, главата й повтаряше несигурните движения на невидимите крака. Отслабнало е, горкото, забеляза той и хукна навън.
— Алфа!
Спря я на крачка от помпата. Алфа не трепна от гласа му, но сякаш се побоя веднага да се обърне. После той видя в аметистовото сияние на очите й, че бе очаквала друг мъж или може би не съумяваше да свърже повика с вида му. Усмивката й, плаха или свенлива, много бавно образува ония гънчици над устната, които той бе готов неуморно да целува. Сграбчи я през кръста, вдигна я и заедно с нея се завъртя на босите си пети. Тя издиша едно тихичко, примирено „ах!“.