Сервитьорът, естествено, не се казваше така, казваше се Чавдар, но с такова име сигурно е неудобно да хайдутлуваш из джобовете на курортистите.
— И още един принцип наруших заради вас. По това време аз никога не пия повече от петдесет грама.
— Недейте, моля ви! Ще ме обидите, само и само да прикриете собствения си гаф. Нека говорим за друго!
Той отклони поглед към площада. Не знаеше в кое да я увери — че наистина си има такъв принцип или че наистина я харесва. Двамина от минувачите кимнаха за поздрав и бързо оттеглиха усмивките си, защото той реагира със закъснение.
— Скучен човек съм. Не умея да флиртувам, а току чета лекции на хората. Но тоя даскалски занаят!
— Забравяте, че точно за такъв съм омъжена.
— Ясно! Затова си и погледнахте часовника! — рече той с облекчение, защото отново бе я усетил като опасност. Нестихващото й напрежение все така го плашеше.
— Не, исках само да преценя дали мога да остана още малко, без риска да бъда изгонена, както гоните студентките, си. Аз ви разбирам, мило момиче, но защо трябва да ме гледате и по бели гащи, много ще се разочаровате. Изрече го като премислено, дори езиково добре изградено отмъщение и цялата се превърна в злорадо очакване.
— Хей, това пък откъде?
— Веднъж вече ме изгонихте така.
— Невъзможно! — викна той, сервитьорът обаче го накара да млъкне, разполагайки с пресилена изисканост чашите пред тях. И той още си отмъщаваше.
— Истина е! — изпревари го после тя. — Ще ви кажа как стана, но няма да ми се сърдите, нали? Говореше се сред момичетата, че така сте отблъсквали студентките и моите приятелки, аз имах тогава в курса ви една приятелка, с нея посещавах и вашите лекции, та те ме накараха. Той не те познава, викат ми, изпит при него няма да държиш! Изобщо, цял заговор, да проверим наистина ли отблъсквате всички по еднакъв начин. Момичешка работа! — Тя се изсмя с предишния си внезапен смях, който, изглежда, все пак извираше от смущението й. — Е, и аз като бивша артистка…
— Представям си какво кикотене е паднало! И кога беше това?
— Не, не можете да си го представите! — отвърна тя, а усмивката след неестествения смях грозно скова устните й. — Приятелките ми не знаеха, че аз също бях успяла вече да се влюбя във вас и се надявах да не ме изгоните. Или поне не като другите. Така че, другарю професор, голям рев падна след големия смях. Наздраве!
Той рефлективно вдигна чашата си.
— Тия мои проклети принципи! Да изтърва такова момиче!
Тя с демонстративна наслада отпи от студеното питие, в което газовите мехурчета сякаш бяха замръзнали.
— Недейте, наистина не умеете да флиртувате! И най-много с това карахте студентките да лудеят по вас. Отдавна беше, разбира се, а сега аз напълно, ви влизам в положението. Сигурно не всички са ви досаждали безкористно. Такава партия — разведен, професор, навярно и богат, а горкото момиче кой знае накъде ще го лашнат, след като завърши!
— Еее, още ли не можете да ми простите? Нима по ваше време не е могла някоя студентка…
— В тия работи жената не е виновна, водят я инстинктите. — Тя сякаш нарочно продължаваше да го мачка с брутални откровения. — Искам да кажа, самата природа ни прави користни, задължава ни да търсим хляб и сигурност за децата си. Моята прабаба ми казваше, тя доста дълго живя и аз вече се момеех… Мъжът, викаше ми, не бива само да е по-грозен от маймуна, та да можеш да търпиш целувките му, но като се удари по джоба, там трябва да дрънчи.
Той удари с длан десния джоб на джинсите си.
— Дрънчи, дрънчи! — Бръкна в него и извади връзката ключове.
— Наистина дрънчи! Ключ от апартамент, ключове от кола, сигурно и от лодката. Имаме си нюх за тая работа.
— Ама защо толкова се заяждате с мен? Не пия, не пуша, с жени не гуляя, държавата ми плаща добре. Такъв е стандартът днеска. Мисля, че и вашият мъж… Впрочем, вие така ли го накарахте да се удари по джоба?
— Аз самата го ударих — прихна тя.
— Деца имате ли?
Зададе въпроса си неволно, в логиката на нейните мотивировки, а вероятно засегна нещо болезнено. Лицето й мигом изсивя, стана неприветливо.
— Иска първо да получи катедрата си.
Професорът въздъхна предпазливо.
— Несправедливи са, знам. Все пак ще я получи. Няма по-добър.
А художникът в него се питаше възможно ли е красотата да бъде и неприветлива? Винаги се бе плашел от портрета, но сега лицето й му се стори лесно за рисуване с тази контурно изявена, дистанцираща гордост. Изтърси в порядъка на собствената си отнесеност.