— Елате, елате да ви покажа нещо! — задърпа го тя към статива. — Вижте ги! Нищо ли не ви говорят?
Двата портрета, облегнати на мачтата, го гледаха с почти същите аметистови очи. В едните обаче имаше сгъстено до бездънен мрак страдание, а кехлибарено — слънчевите отблясъци на другите изригваха екзалтирано жизнелюбие. Бе разсъждавал за двата варианта на това лице, но в спомените му го нямаше, там тежеше само сладостта на невидимото й тяло.
— Не смея да се погледна в огледалото — рече тя. — Струва ми се, че ще се видя такава.
Той щеше да изтърси: да не би да си въобразявате, че сега сте по-хубава? Но не го каза. Измъчваше го непривично силната умора, още го глождеше и обидата.
— Тази тук е нарисувана все пак с любов — посочи тя единия портрет, почака малко и добави: — Не ми отговаряйте! Аз самата не мога да си дам отговор на нищо.
Продължаваше да го държи под ръка и пуловерът бе стоплил ребрата му до нетърпимост.
— Хайде да седнем, едва се държа на краката! Нека аз в шезлонга, тоя дюшек само като го видя, и ми призлява!
Това вече приличаше на провокация и той не издържа в нарочното си мълчание.
— Толкова ли съм ви противен?
Тя вяло се засмя.
— Не бе, професоре, доспива ми се. Кажете, не сте ли ми казвали, че ме обичате?
Въпросът й го блъсна, когато той вече се отпускаше да седне, направо то събори върху дюшека.
— На вас?
Гънчиците над устната и се опънаха.
— Не сте, разбира се. Добре, а какво мислите за дневника? Оттам излиза, че сме съпрузи.
— Но аз вече съм женен, казах ви!
— Ха! Нали бяхте разведен?
Обърка го пак не само напомнянето, объркваше го двойно това, че тя все повече заприличваше на жената от портрета. Но нали човекът в един портрет никога не е реален, в него винаги се съдържа и самият художник? А не можеше да я разгледа добре, защото тя упорито бе се втренчила в него.
— Сега и аз не знам какво съм, но вероятно ще се разведа.
— Заради мен ли? — повиши тя импулсивно глас и побърза да изпревари отговора. — Не, вие никога няма да напуснете една жена заради друга. Можете да го направите само заради себе си.
— Толкова добре ли ме познавате вече? — защити се той с лъжлива подигравка; бе се усетил разобличен.
Наистина се готвеше да напусне жена си не заради друга, а заради капризите, с които грабеше времето му от работата над докторската дисертация. И заради това, че само месец след сватбата беше се превърнала в друг човек. Той още обичаше спомена си за годеницата и този спомен, вероятно вече допълнително идеализиран, го отчуждаваше от съпругата, пречеше му понякога дори да легне с нея, като непрекъснато набиваше в очите му разликите. Да, спомените можеха и да разделят, не само да обединяват. Както сега. Бе попитал одеве с надежда това момиче за спомените му, а щом се оказа, че наистина имат общи спомени, стана двойно по-трудно да се доближат един към друг. Портретите там, и двата се изправяха като непреодолима стена между тях.
— Нали разправят, че хората в беда се опознавали? — пригласи на иронията му студентката. — Тъжно е, че не можем да се обичаме, професоре. Пак ли не разбирате? Не тъжно, страшно е! Особено сега.
Той чу само нейното признание и то почти го зарадва.
— Ето, значи и вие не можете! — Използува сгодата да я погледне в лицето, но видя там жената от спомена си, не първокурсничката.
— Това е страшното, я! — рече жената от спомените му. — Имам чувството, че съм ви обичала много и истински, а сега сте ми точно толкова далечен, колкото и операторът, когото изобщо…
— Какъв оператор?
— Не съм ли ви разказвала? Е, няма значение!
Тя осъзна вероятно, че наново го е засегнала или пък добросъвестно искаше да уточни: — Не чак толкова, де! Той отдавна не съществува за мен, а вие седите тука и ме карате да се питам мога ли да ви обичам или не мога.
Въпреки насмешката й в гърдите му като лък се огъна едно очакване. Сигурно би било пикантно да помачкаш под себе си една такава дива феминистка.
— И какъв е отговорът?
Тя лениво се позасмя.
— Няма. Или още няма. Но слушайте, вие сам одеве казахте да приемем, че времето ни връща назад. Значи трябва да приемем и брачния договор там, и какво излиза? Че с мен ще се развеждате сега, не с жена си. Забавно положение, нали?