— Разбира се. Но е хубаво, нали? Всички хубави неща са банални, затова ги и повтаряме, я! Исках да кажа, станали са банални, защото ги повтаряме, защото… Ама не ме обърквайте де! Впрочем как ви беше името? — В съзнанието му нахлуха едновременно и от различни посоки множество женски имена. — Все едно, не можем да играем със собствените!
Той отиде при коняка, пи за подкрепа направо от шишето, обърна се и видя, че тя очакваше името си. Викна вдъхновено:
— Алфа! В началото на пролетта, от слънчевите пари, като Афродита от морската пяна, ще се появи едно момиче, чието име лежи в началото на азбуката, а лъчите му извират от глъбините на материята. Става ли?
— Става, капитане! — зарадва се тя, навярно и на намереното от нея обръщение.
Преизпълнен от доволство, той намести капитанската си шапка, с която не можа да се раздели, въпреки че изпотяваше главата му.
— Отлично! И така… В началото на пролетта старият морски вълк се връща от далечно, далечно плаване след много и ужасни бури. Но още от морето през бинокъла съзира на брега в мъглата на пролетните изпарения момичето, което… Е, което най-после ще забие котва право в сърцето му. — Грубо насмешлив пръст ръгаше ребрата и на неговия вкус, че наистина всичко е прекалено банално и сантиментално, но много му се щеше да бъде завърнал се морски вълк. — И така. — рече той за четвърти или пети път, насилвайки въображението си. — Какво още става в началото на пролетта? Тогава нашите баби са зачевали децата си, та да се родят през зимата, когато полето спи и ще имат време да ги отгледат. Може и оттам да сме наследили навика да се влюбваме през пролетта. Абе, природата си знае работата!… Прощавайте, Алфа!
Бе срещнал в очите й враждебност, гънчиците ги нямаше.
— Нищо, нищо, капитане. Продължавайте! — отвърна тя и се отпусна в шезлонга като жена, сломена от безнадеждното чакане на своя морски вълк.
Лишено от подкрепата, вдъхновението му също се умори.
— Алфа, един такъв филм… Искам да кажа, в такъв филм не може да няма целувка.
Жената в шезлонга снизходително прозря за какво е била цялата игра.
— Целунете ме.
Но той вече не знаеше как да го направи — докато не се появи отново закачливата двойна гънчица. Наведе се към нея, още по-плахо я докосна.
Жената се развесели.
— От това би излязло добър кадър.
И той тръгна към коняка; плещите му се смъкнаха в широката карирана риза.
— Съжалявам, но сега няма с кого другиго да изиграете своя филм.
Изрече го вече на чашата с коняк и веднага изтръпна от собствения си цинизъм. Гърбом зачака наказанието. Шезлонгът изстърга по дъските гръмотевично силно в очакващата тишина. Босите стъпала зашляпаха шамари на палубата. Ръцете й го обхванаха през кръста, брадичката й се забоде между плешките му.
— Страх ме е, капитане. Дори интересен сценарий не можем да си съчиним!
Да, това си беше вече отмъщение! Защо обаче продължаваше играта? Хлапашка му работа!
— Целунете ме! — каза хлапето. — Целунете ме истински. — Но на него вече не му се целуваше. — Знаете ли, аз… Мен никой мъж така истински, искам да кажа, истински мъж.
Той се извъртя в ръцете й, които не пускаха кръста му, както не се изпуска спасителен пояс. Повдигна брадичката й, накани се да я утешава с думи, но думите затъкнаха глътката му и бликнаха в юношески порив на плач, накараха го да зацелува сълзите й с отчаяние, което приличаше на страст.
Оказа се странен любовник: ту невъздържан, ту плах и все несръчен като в съня си. А същевременно обременен от спомени за други жени — опит, в който си отказваше да вярва, защото му се струваше смесен от гледаното в кината, от романите, от младежките съновидения. Но тази Алфа — точно толкова позната му и непозната — като че ли изпитваше същото. В единия миг сама ще го потърси по неприлични за седемнайсетгодишно момиче начини, в следващия рязко ще се дръпне, погнусена от собственото си поведение, ще го принуждава дълго да я моли за една последна целувка, която отново я превръщаше в страстно устремена към него жена. Целуваха се и се притискаха един в друг до отмаляване на мускулите, докато устните им болезнено се напукаха. Намокряха ги с по глътка изстинало кафе или топъл коняк и започваха отново. А в паузите гледаха към пролетно слънчевата празнота около себе си. Уютно отделила ги от света, станал им ненужен по време на прегръдките, тя не ги заплашваше, но и не ги подтикваше към друго, освен да се целуват.
Той откри в себе си, че и предметният свят диктува поведението ни, че човекът, творейки собствената си биосфера, непрекъснато си досъздава и господар, далеч по-властен от бог и природа. Сам се присмя на баналността на откритието си и поиска да целува гърдите й, не само през спеклата се от целувките му фланелка.