Алфа отказа.
— Наистина ли никой не ги е целувал?
— Никой — отвърна тя, но май не беше сигурна.
— Нали ще ставаш артистка! Те в киното вече непрекъснато си показват какво ли не, а гърдите са нещо друго, те са символ на красота.
Тя възрази с оная всеки път изненадваща го зрелост, която и него караше да се запитва: кой съм всъщност аз в момента?
— В киното зрителят е анонимен, а разголването е подчинено на художествената идея.
— Режисьорът ли ти го каза? Виж, мило — разпали се той, защото едни нецелувани гърди могат да разпалят и най-преситения мъж. — Ние никога не гледаме гърдите на жената само като мъже. Мисля, че у нас надделяват други неща. Синът у мъжа има повече нужда от тях, отколкото сладострастието.
Щеше да измъдрува още нещо такова, но в мозъка му се изкикоти, чут от студентите, доста мръсен виц за женските гърди и той се засрами от просташкото си самоопровержение. Отказа се да настоява, въздъхна мечтателно.
— Сигурно имаш много хубави гърди.
Тя прихна възбудено.
— Мисля, че не са лоши. — И същите пръсти, които допреди миг стискаха с упорството на девственица полите на тениската, с един замах я изхлузиха през главата й, захвърлиха я далеч от дюшека.
Оправи косите си и се поизпъчи, сякаш му позираше, но той не се приближи към нея. Нямаше в него никакъв порив — ни синовен, ни мъжки, само онемяла възхита пред хармоничната полусфера на тия банални като живота, кърмещи живота на планетата жлези.
Алфа не го дочака да се опомни. Прикри голотата си е оня древен жест на лявата ръка, който още повече открива, надигна се за тениската.
— Недей, моля те!
Тя седна веднага; по шийката й аленееха петната от неговите целувки.
— Обичаш ли ме, капитане?
Бе й го казал вече в десетина варианта, а сега нещо го обезпокои — твърде особено прозвуча въпросът й. Наведе се, погали по цялата им дължина мургавите й момчешки твърди крака.
— Какви нежни крачета имаш! Внимавай да не ги деформираш с разни тесни обувки като повечето жени.
— Това им е писано, горките! Обувките за бала вече са купени и са ми тесни. Хей, ама ти не ми каза обичаш ли ме? Ела, ела, недей да клинчиш!
Той зае предишното си място, точно срещу гърдите й, които сега светеха насреща му с възпиращата светлина на семафори, но тя сключи ръце около врата му, бавно запада назад и го смъкна върху себе си. Надуваемият дюшек изпъшка под тях като отчаян от палавщините на своята гимназистка родител.
А после, когато сама бе махнала иглата, когато бе отмотала широката пола от бедрата си, изведнъж така го блъсна, че той се търкулна край дюшека.
Мистичната светлина за пръв път се раздвижи пред очите му, завъртя се в жълто-оранжеви мъглявини, заражда мънички слънца. Натъртеното му рамо изохка.
— Не се сърди, моля те! Аз… аз… Пък и режисьорът изрично каза, че за филма трябвало да бъда момиче. — Разрошена и сякаш обезумяла, тя навличаше тениската, пристягаше полата си, закопчаваше огромната декоративна игла. — Моля те, капитане! Мили!
Но той вече изтрезняваше в облекчителната прохлада на дъските. Нещо мъдро го убеждаваше, че гордостта да бъдеш пръв някъде е слаба отплата за неизбежното обвързване, особено лекомислено пред защитата на дисертацията! Мозъкът му отново запремята видения, приличащи на спомени — от един живот обаче, който с малко неща го съблазняваше.
Спокойно се премести на дюшека, спокойно я повика:
— Легни пак до мен! Не се бой, ще си изиграеш филма и тогава. Като се оженим. Всъщност няма да става нужда дори да сключваме и брак, нали вече сме се разписали. Ама сватба ще си направим, истинска, голяма сватба!
Тя зарадвана се върна в прегръдката му, но женското й мозъче по-добре задържаше такива подробности, помнеше и невероятно отдалечената в бъдещето дата на брачното свидетелство:
— Толкова далече ли? — И все пак още беше по-нетърпелива от него. — Капитане, а ако станем деца?
— Ние и сега май сме деца — бащински я притисна той към себе си. Имаше предвид само нея, разбира се, но и неговата млада плът отново не повярва в опасността. — Няма, ще видиш! Ние пак така изведнъж ще се върнем и аз ще съм известен професор, а ти… — Позапъна се, защото не знаеше към какво тя ще се е насочила: киното, биологията или литературата. — Ти много, много ще ме обичаш. Е, и мъничко ще ме ревнуваш от студентките, но съвсем мъничко, защото ще знаеш, че аз все така си те обичам, както сега.
— Да, ама ще бъдем стари!
— Е, чак толкова стари! Аз бързо-бързо ще стана професор, нали съм вундеркинд.
— А ако не се обичаме тогава? Искам да кажа, като се събудим?