Комичен бе и разсеяният’ й опит да влезе с голямата шапка в малката, доста олющена кола. Косите й се разчорлиха, шапката отлетя гневно на задната седалка. Но това също не го развесели, защото той вече съжаляваше. А щеше да съжалява и ако бе я отблъснал окончателно, знаеше го. Някак си прекалено естествено се залепи тази жена на страната му зад кормилото. Може би непонятните й сълзи така силно я залепиха там, но още по-обезпокоителен бе собственият му порив на нежност към нея — на няколко пъти му се прииска да пусне ръка от волана и да доразроши главата й, както го бе правил като дете с братовчедките си. Или да я положи успокояващо върху дългото й бедро, чието напрежение пулсираше и в тъканта на белия фланелен панталон.
Яхтата му киснеше сама край стария рибарски кей, отдавна завладян от курортистите. Всички използуваха хубавото време и мекия вятър. Вързана, тя винаги го натъжаваше с вида си на примирена бяла робиня и също го караше да се чувствува виновен, особено заради мръсната вода под нея. Сега обаче тя изглеждаше готова да полети. Бе платил онзи ден на три момчета да я измият и гордостта му засия като бордовете й.
Морето, чак до хоризонта, бе нацвъкано от шарените петънца на яхти, катамарани и водни велосипеди, които в далечината изглеждаха неподвижни. Само в залива пред съседния плаж скутерите, които влачеха по един или двама скиори, описваха демонстративно ревящи дъги. Дори във въздуха се носеха неколцина от тия мускулести фукльовци, които освен с водните ски бяха се въоръжили с разноформени и разноцветни крила за планиране. Красиво и ефектно беше плавното им издигане и спускане към водата и той възревнува, като видя, че при слизането си от колата тя се загледа в тях.
— Ето я!
Тя непристорено ахна — сигурно бе очаквала и лодката да е подобна на автомобила му, чийто модел чезнеше десетилетия назад в годините.
— И на това му викате лодка?
Той вадеше тежките чанти от багажника, отвърна с показно нехайство.
— Нещо, в което човек плува самичък, още от древни времена се нарича лодка. Пък и повече обичам тази дума.
— Но тя си е цял кораб! Как се справяте сам?
В опразненото пристанище яхтата изглеждаше многократно по-внушителна. Бе я купил от блъснали я в наши води чужденци и доста години влага в нея всичките си спестявания, докато я превърна в малко чудо на модерната техника.
— Нали казахте, че студентите ме обичали. Ето тук е материализирана и тяхната признателност. Давах им я на времето да упражняват на нея изобретателността си. А двама много талантливи електроници, сега са някъде по чужбина на работа, така я наблъскаха с уреди и микропроцесори, че тя може и без мен да прекоси цялото море. Автопилоти, програмно управление… Всичко е по линията „Направи си сам“.
Тя неуверено изкачи трапа, но явно не се боеше и това му се хареса. А щом скочи на палубата, извика, приела неговото наименование:
— Горката лодка, ето че я опозори един грешен женски крак!
Той още виждаше сълзите й и те продължаваха да го правят отстъпчив.
— Може би й е било вече време.
— Нещо да ви помогна?
Той мъкнеше чантите към вратата на каютата. Подаде й ключа. Тя го пое рефлективно и чак тогава се усмихна, и много тържествено заотключва, сетила се за символа, а той й рече наум: Само не си въобразявай, че ще те изтърпя тук повече от половин час!
Слязоха един след друг по няколкото стъпала и сякаш потънаха в прохладата на басейн. Той бе оставил от предната вечер всичките илюминатори отворени и те продухваха помещението със зеленикави струи въздух.
Лявата страна на каютата се заемаше от широко, покрито с пъстро одеяло легло, веднага след него следваше вратата на кухничката, в която той побърза да изчезне с чантите. Масата, дълга и тясна, блестеше с чистия си плот. Украсяваше я единствено голямата термосова кана, която стърчеше закотвена в специално ложе. Отсрещната стена бе изградена цялата от шкафове с две лавици между тях. Няколко стръка изсъхнал папур стърчаха из закрепена в метален обръч малка древногръцка амфора, подарена му от тукашните леководолази. В дъното друга стълба извеждаше отново нагоре към командната кабина — остъклена и наблъскана с апаратура като кабината на въздушен лайнер.
Дисциплиниран допълнително и от мореплавателското си хоби, той подреди покупките из долапите, тури джезвето с кафе на газовия котлон и едва тогава излезе, все още зает с мисълта как да се отърве от гостенката си. Тук, сред любимия си уют, я усещаше като двойно по-силна заплаха.
Не посмяла да надникне при него в кухнята, тя бе напуснала каютата и стоеше на предната палуба, загледана в морето. Слезе в трюма за сгъваемия шезлонг и го понесе с ленива крачка, към която го принуждаваше тясното пространство.