Възможно ли бе имението „Хадли“ да е изпълнено с гнева и мъката им? Затова ли привличаше убийци? И духове.
– Мисля, че трябва да го направим – заяви след малко.
– Ох, за бога... – измърмори Питър.
Клара отново погледна за момент през прозореца.
Време бе да усмирят злото.
ГЛАВА ШЕСТА
Мосю Беливо отвори вратата на колата за Мадлен.
– Сигурна ли си, че не искаш да те закарам у вас?
– Няма нужда, ще се справя. Нервите ми почват да се успокояват – излъга тя. Пулсът ѝ бе ускорен и се чувстваше уморена. – Достатъчно е, че ме доведе безаварийно до колата ми. Предпази ме от мечките.
Бакалинът я хвана за ръката. Кожата му бе като оризова хартия – суха и напукана, но имаше здрав захват.
– Те не нападат. Опасни са само ако застанеш между мече и майка му. Гледай да не го правиш.
– Ще го запомня. Да не дразня мечките. Сигурен ли си?
Беливо се засмя. Мадлен харесваше смеха му. Харесваше този човек. Запита се дали някога ще събере смелост да му признае тайната си. Би ѝ донесло облекчение. Отвори уста, но пак я затвори. Бакалинът излъчваше такава тъга. Такава добрина. Мадлен не можеше да си позволи да му я отнеме. Още не.
– Ще дойдеш ли до нас за едно кафе? Този път специално ще се погрижа да е безкофеиново.
Мадлен дръпна леко ръката си от неговата.
– Трябва да се прибирам. Денят беше прекрасен. – Наведе се и го целуна по бузата.
– Въпреки че не се появиха духове – с малко съжаление добави Беливо.
Изчака, докато светлините ѝ се отдалечиха по улица „Мулен“, сетне покрай имението „Хадли“, а накрая съвсем изчезнаха. После се обърна и тръгна към къщи. В походката му имаше нова, едва забележима лекота. Малка искрица се бе събудила у него – нещо, което си бе мислил, че е погребал заедно с жена си.
Мирна пъхна няколко цепеници в печката и затвори вратичката от ковано желязо. Тръгна предпазливо през стаята, като гасеше лампите. Тътреше по навик краката си от килимче на килимче като плувец, който се прехвърля от едно островче на друго. Голямото помещение с тухлени стени и дебели греди на тавана постепенно потъна в сумрак. Остана да свети само лампата до голямото подканващо легло. Мирна остави чашата с топъл шоколад и кутията с какаови бисквити на старата дървена маса и взе книгата, която четеше. Нгайо Марш[12]. Постоянно препрочиташе класиците. За щастие, в антикварната ѝ книжарница имаше неограничен запас от такива. Мирна беше най-добрият си клиент. Освен Клара, която купуваше стари детективски романи. Сложи си грейка с топла вода на краката, зави се с юрганчето и отвори книгата. След малко, докато пийваше шоколад и хапваше бисквити, осъзна, че вече десет минути чете една и съща страница.
Мислите ѝ бяха другаде. Сякаш засмукани от мрачното петно между светлините на Трите бора и звездите.
Одил пъхна диска в уредбата и си сложи слушалките.
С нетърпение бе чакала този момент. Шест дни копнееше за него и с напредването на седмицата копнежът ѝ се засилваше. Не че не харесваше ежедневието си. Дори се удивляваше какъв голям късмет има. Фактът, че Жил прояви интерес към нея, когато бракът му забуксува, още я изненадваше. Харесваше го още в гимназията. Но когато най-сетне събра куража да го покани на бала, получи отказ. Все пак той не я отряза по най-бруталния начин. Някои момчета бяха жестоки, особено към момичета като Одил. Жил не беше. Винаги се усмихваше и я поздравяваше по коридорите, дори когато приятелите му бяха наблизо.
Одил го обожаваше тогава, обожаваше го и сега.
И все пак всяка седмица копнееше за този момент. В петък Жил си лягаше рано и тя отиваше в скромната им дневна в Сан Реми.
Първите ноти на първата песен прозвучаха в ушите ѝ, тя отпусна рамене и усети как се освобождава от напрежението. Музиката почти приспиваше бдителността ѝ. Избавяше я от необходимостта да следи всяка дума, всяко действие. Затвори очи и отпи голяма глътка червено вино като удавник, който си поема въздух. Бутилката вече бе полупразна и Одил се уплаши да не би да свърши, преди да се е случила магията. Трансформацията.
12
Нгайо Марш (1895–1982) – писателка от Нова Зеландия, смятана за една от четирите кралици на криминалната проза редом с Агата Кристи, Дороти Сайърс и Марджъри Алингам. – б. р.