– Аз откъде да знам?
– Нали вие сте госпожата с яйцата?
Опакована в мокро одеяло, Роуз малко напомняше на скъпоценните патешки яйца на Рут, завити с фланелена кърпа.
– Моите яйца са си у дома, на топло, а ти би трябвало да последваш примера им. – Рут посочи с бастуна си Клара, която се опитваше да се добере до маса с храна. – Но ако настояваш на това безумие, иди да поискаш от нея.
– Ама Клара няма нищо общо с раздаването на шоколадови яйца! – възкликна Мирна, когато малката Роуз хукна към художничката и извика другите деца. След секунди Клара като че ли бе попаднала в центъра на торнадо.
– Знам – изсмя се Рут и закуцука надолу по стълбите. Когато стигна до долу, се обърна и пак погледна дебелата негърка, която тъкмо поднасяше сандвич към устата си. – Ще ходиш ли довечера?
– На вечерята у Клара и Питър ли? Всички отиваме, нали?
– Знаеш, че нямам предвид вечерята. – Старата поетеса не погледна към имението „Хадли“, но Мирна знаеше, че тъкмо него има предвид. – Не го правете.
– Защо? Аз постоянно извършвам такива ритуали. Спомни си как след смъртта на Джейн всички жени се събрахме и извършихме ритуала за пречистване. Включително и ти.
Мирна никога нямаше да забрави как всички жени обикаляха селския площад с китки градински чай, за да прогонят с дима страха и подозренията, обхванали Трите бора.
– Сега е друго, Мирна Ландърс.
Мирна не подозираше, че Рут знае фамилното ѝ име. И дори малкото ѝ име всъщност. През повечето време възрастната поетеса просто посочваше и командваше.
– Това не е ритуал. А съзнателно предизвикване на злото. Няма нищо общо с бог или богиня, с духове или духовност. Тук става въпрос за отмъщение.
Аз бях обесена, защото сама живеех,
защото имам сини очи и загоряла кожа,
защото нося дрипави поли със копчета откъснати,
във ферма буренясала живея
и безотказен лек срещу брадавици забърквам.
О, да, и заради гърди налети
и сладка круша, в тялото ми скрита.
Когато демони се търсят,
така избират изкупителните жертви.
– Не го прави, Мирна Ландърс. Ти знаеш каква е разликата между ритуал и мъст. И това, което обитава имението, също я знае.
– Мислиш, че го правят за отмъщение? – попита смаяно Мирна.
– Разбира се. Оставете го на мира. Оставете онова, което обитава къщата, на спокойствие.
Старицата размаха бастуна си към имението. Ако беше магически жезъл, сигурно щеше да избълва мълнии и да унищожи мрачната къща на хълма, помисли си Мирна. После Рут се обърна и закуцука към къщи. За да се върне при яйцата си. При живота си.
Мирна остана със спомена за острите сини очи на поетесата, за вечно загорялата ѝ от слънцето кожа, опърпаните поли и липсващите копчета. Проследи с поглед възрастната жена, която се отдалечаваше към къщата си, буренясала с треви и думи.
Дъждът се забави и Велика неделя препускаше като заек. Тими Бенсън намери най-много яйца и получи за награда огромен шоколадов заек, пълен с играчки. Полет Лего му го открадна, но мосю Беливо я накара да му го върне и да се извини. Тими предвиди какво ще последва, затова отвори кутията, счупи ушите на заека и даде останалото на Полет, която го удари с юмрук.
Вечерта Питър и Клара организираха традиционна великденска вечеря. Жил и Одил донесоха франзели и сирена. Мирна пристигна с пищна подаръчна кошница и я остави по средата на чамовата маса в кухнята. Медиумът Жана Шове донесе китка диви цветя, които бе набрала по поляните около Трите бора.
Софи Смит също беше там – дойде с майка си Хейзъл и Мадлен. Беше пристигнала предния ден с малка синя кола, пълна с мръсни дрехи. Сега си приказваше с другите гости, докато Хейзъл и Мадлен предлагаха поднос със скариди.
– Значи вие сте медиумът – отбеляза Софи, като взе няколко скариди от майка си и ги натопи в сос.
– Казвам се Жана.
– Като Жана д’Арк – засмя се Софи с не много приятен глас. – Внимавайте. Нали знаете какво се е случило с нея.
Висока и стройна, Софи имаше добра стойка, макар да бе леко прегърбена. Косата ѝ беше мръсноруса и стигаше до раменете. Всъщност беше доста привлекателна. И все пак у нея имаше нещо, което накара Жана леко да се отдръпне.
В този момент мосю Беливо дойде с боровинкови сладкиши от пекарната на Сара.
Къщата ухаеше на печено агнешко с чесън и розмарин, пресни картофи, кремсупа от праз и още нещо.
– За бога, консервиран грах?! – възкликна Клара, като погледна манджата, която бяха донесли Габри и Оливие.