– Не се безпокой. Няма да го убия.
Изведнъж Клара забрави за болката в краката си. Да убие мосю Беливо? На кого изобщо би хрумнало подобно нещо? Старият бакалин не бе ощетил никого дори с цент. За какво можеше да му има зъб Жил Сандон?
Двамата се отдалечиха. Клара се изправи с малко усилие и тръгна след тях. Одил леко поклащаше крушовидното си тяло; Жил бе едър като мечок, a рунтавата му рижа брада стърчеше и се виждаше дори в гръб.
Клара погледна запотените си ръце – стиснала бе несъзнателно дървените яйца и ярката боя се бе отпечатала върху дланите ѝ.
Сеансът, който ѝ се бе сторил забавна идея преди няколко дни, когато Габри закачи в бистрото обява за посещението на прочутия медиум мадам Изидор Блаватски, вече не ѝ изглеждаше толкова безобиден. Вместо с трепетно очакване душата ѝ се изпълни със страх.
ГЛАВА ТРЕТА
Мадам Изидор Блаватски не беше на себе си тази нощ. Всъщност тя изобщо не беше мадам Изидор Блаватски.
– Ако обичате, наричайте ме Жана. – Невзрачната женица стоеше с разперени ръце по средата на задния салон в бистрото. – Жана Шове.
– Bonjour, madame Chauvet – усмихна се Клара и стисна отпуснатата ѝ ръка. – Excusez-moi[7].
– Жана – напомни ѝ жената вяло.
Клара се приближи до Габри, който обикаляше гостите с плато пушена сьомга. Стаята започваше да се пълни.
– Сьомга? – предложи той, като ѝ поднесе платото.
– Коя е тази жена? – попита Клара.
– Мадам Блаватски, прочутата унгарска екстрасенска. Не усещаш ли енергията ѝ?
Мадлен и мосю Беливо ѝ помахаха. Клара им върна жеста, а после погледна към Жана, която изглеждаше така, сякаш ще припадне, ако някой извика „Па!“.
– Определено усещам нещо, младежо – отвърна. – Изнервена съм.
Габри Дюбо не знаеше дали да се почувства поласкан, че го наричат „младеж“, или да спори.
– Тази жена не е мадам Блаватски. Дори не се представя за нея. Казва се Жана не знам коя си – добави Клара, като разсеяно взе парче сьомга и го сложи върху парче ръжен хляб. – Ти ни обеща мадам Блаватски.
– Ти дори не знаеш коя е мадам Блаватски.
– Но знам коя не е. – Клара кимна и се усмихна на дребната жена на средна възраст, застанала леко смутено насред стаята.
– А щеше ли да дойдеш, ако знаеше, че тя е екстрасенсът? – попита Габри, като направи знак с подноса към Жана. Зрънце каперси се търкулна през ръба и се изгуби в пухкавия ориенталски килим.
„Защо никога не си вземаме поука? – запита се Клара. – Всеки път, когато Габри кани специален гост, се случва нещо смахнато. Веднъж идва покерджия и отмъква всичките ни пари, друг път ни гостува певица, в сравнение с която дори Рут звучи като Мария Калас...“
Но колкото и ужасни да бяха за жителите на селото събитията, организирани от Габри, те със сигурност бяха много по-неприятни за нищо неподозиращите гости, задължени да забавляват Трите бора, вместо да си почиват на село, както им се искаше.
Жана Шове огледа стаята, потърка ръце в полиестерния си панталон и се усмихна на портрета над бумтящата камина. Изведнъж пред самите очи на Клара тя изчезна. Беше доста ефектен трик, макар да не изискваше свръхестествени способности. На Клара ѝ стана съвестно за нея. Какво изобщо си мислеше Габри?
– Ти какво си въобразяваш?
– Как така какво? Тя е медиум. Каза ми, когато се настаняваше. Наистина, не е мадам Блаватски. Нито е от Унгария. Но предсказва бъдещето.
– Чакай малко – прекъсна го подозрително Клара. – Тя изобщо знае ли какво си планирал за вечерта?
– Сигурен съм, че е отгатнала.
– След като е видяла да се събират хора, може би. Габри, как можа да ѝ причиниш това? Как можа да го причиниш на нас?
– Нищо няма да ѝ стане. Погледни я, вече започва да се отпуска.
Мирна бе занесла на гостенката чаша бяло вино и Жана Шове го гълташе, сякаш е чудотворна вода. Пълната негърка погледна Клара и вдигна вежди. Щеше да се наложи тя да води сеанса, ако екстрасенската продължи в същия дух.
– Сеанс ли? – попита Жана, когато Мирна я попита каква е програмата. – Кой ще прави сеанс?
Всички погледнаха към Габри, който много внимателно остави подноса на една маса и отиде до Жана. Невзрачната женица приличаше на парцал на закачалка до едрия жизнерадостен мъж. Клара прецени, че гостенката е около четирийсетте. Косата ѝ бе сивкавокестенява, а дрехите – купени на намаление от универсален магазин. Клара, която като художничка бе живяла в бедност през по-голямата част от живота си, нямаше как да не забележи тези неща. Запита се защо Жана е дошла в Трите бора и си дава парите за пансиона на Габри, който макар да не бе разоряващо скъп, не беше и много евтин.