Не мога да го намеря.
Вдигнах телефонната слушалка и понечих да набера дома на Маргарет, но се отказах. Главната директория и нейните файлове бяха мои. Макар че всеки можеше да влезе в моята директория, ако не знаеше работния ми псевдоним и кодовата дума, нямаше да може да види файловете ми. Освен мен единствено Маргарет би трябвало да знае кодовата дума. Ако тя бе влязла в моята директория, какво не можеше да намери и на кого съобщаваше това?
„Маргарет не би го направила“, мислех си аз, взирайки се в краткото изречение на екрана.
Все пак не бях сигурна и се сетих за моята племенница. Навярно Луси познаваше оперативната програма UNIX. Погледнах часовника си. Беше осем часът в събота вечер и донякъде щеше да ми бъде мъчно, ако откриех Луси вкъщи. Сигурно имаше среща или бе излязла с приятели. Но се оказа, че не е така.
— Здрасти, лельо Кей. — Гласът й прозвуча изненадано, което ми напомни, че от доста време не бях й се обаждала.
— Как е любимата ми племенница?
— Аз съм единствената ти племенница. Добре съм.
— Какво правиш у дома в събота вечер? — попитах аз.
— Привършвам курсовата си работа. А ти какво правиш вкъщи в събота вечер?
В първия миг не знаех какво да й отговоря. Моята седемнайсетгодишна племенница повече от всеки друг умееше да ме поставя на мястото ми.
— Преборвам се с един компютърен проблем — отговорих най-накрая.
— Значи се обаждаш на когото трябва — рече Луси, която съвсем не беше олицетворение на скромност. — Почакай. Ще преместя тези книги и другите неща, за да мога да се добера до клавиатурата.
— Не, няма да стане — казах аз. — Ти сигурно познаваш оперативната система, която наричат UNIX, нали?
— Не бих казала, че UNIX е система, лельо Кей. Все едно е да говориш за времето, когато става въпрос за околната среда, която се състои от времето и всички останали елементи и съставни части. Използваш ли А-Т и Т?
— Божичко, Луси, не знам.
— Е, тогава е какво работиш?
— С NCR мини.
— Тогава значи използваш А-Т и Т.
— Струва ми се, че някой е проникнал в секретната ми директория.
— Случва се. Но защо мислиш така?
— Открих един странен файл, Луси. Моята директория и файловете й са секретни. Никой не би могъл да прочете нищо, ако не знае кодовата дума.
— Грешиш. Ако основните права са твои, ти си главният потребител на компютърната информация и можеш да направиш каквото си искаш и да прочетеш каквото си искаш.
— Моята компютърна специалистка е главната потребителка на информацията.
— Може и така да е. Но е много вероятно да има и други потребители с основни права, за които ти въобще не знаеш, които са дошли заедно със софтуера. Това лесно ще проверим, но първо ми кажи за странния файл.
— Нарича се tty07 и в него има едно изречение, което гласи: „Не мога да го намеря.“
Чух щракане.
— Какво правиш? — попитах аз.
— Водя си бележки. Добре. Да започнем с онова, което е явно. Името на файла tty07 е важна следа. Това е устройство. С други думи tty07 е нечий терминал във вашата служба. Възможно е това да е принтер, но аз предполагам, че онзи, който е влязъл в твоята директория, е решил да изпрати съобщение на tty07. Обаче този човек е сбъркал и вместо да изпрати съобщение, е създал нов файл.
— Когато изписваш съобщение, не правиш ли и файл? — удивено попитах аз.
— Не, ако изпращаш само набор от букви.
— Как така?
— Много лесно. Сега в UNIX ли си?
— Да.
— Набери cat-Redirect tty…
— Почакай малко.
— И не се притеснявай за…
— Луси, по-бавно.
— Нарочно се отказваме от директорията, която според мен е направил онзи човек.
— Какво следва след cat?
— Добре. Cat-Redirect и името на устрой…
— Моля ти се по-бавно.
— Би трябвало да имаш чип 486 в това нещо, лельо Кей. Защо работи толкова бавно?
— Проклетият чип не е виновен!
— О, съжалявам — каза искрено Луси. — Забравих.
Какво забрави?
— Да се върнем на нашия проблем — продължи тя. — Между другото предполагам, че нямате устройство, наречено ttyq. Къде си?
— Все още съм на cat — отчаяно изрекох аз. — После следва Redirect… По дяволите. Този знак сочи надясно?
— Да. Сега натисни Return и курсорът ти ще скочи на следващия ред, който е празен. След това напиши съобщението, което искаш да се появи на екрана на ttyq. Натисни Return, после Control С — добави, Луси. — Сега ls минус едно на p-g и ще видиш твоя файл.
Просто набрах „ls“ и видях как нещо се мерна и изчезна.
— Ето какво се е случило според мен — обобщи Луси. — Някой е бил в твоята директория… След минутка ще стигнем до това. Може би е търсил нещо във файловете ти и не го е намерил. Тъй че този човек е изпратил съобщение или се е опитал да изпрати съобщение на устройството, наречено tty07. Обаче е бързал и вместо да набере cat-Redirect-slash-dev-slash-tty07, той е излязъл от директорията и е набрал cat-Redirect-tty07. Тъй че набраното въобще не се е появило на екрана на tty07. С други думи, вместо да прати съобщение на tty07, този човек неволно е създал файл с наименование tty07.