— А Фийлдинг?
— Преди няколко минути се обади и се оплака, че не можел да излезе от алеята за коли. Казах му, че засега имаме само един случай, но ако се появят още, Бен ще отиде да го вземе.
— Не знаеш ли, че нашият случай е „паркиран“ в коридора?
Цялата пламна.
— Тъкмо я карах към рентгеновата лаборатория, когато телефонът иззвъня. Съжалявам.
— С тегленето и меренето свърши ли?
— Не.
— Хайде да се заемем първо с това.
Тя забърза към аутопсионната зала, преди да успея да кажа още нещо. Секретарките и научните работници, които се трудеха в лабораториите на горния етаж, често влизаха и излизаха от сградата, като минаваха през моргата, защото така по-лесно се стигаше до паркинга. Работниците, които се занимаваха с поддръжката на сградата, също влизаха и излизаха непрекъснато. Оставянето на труп посред коридора бе много грозна постъпка и можеше да се окаже от решаващо значение за съдебния процес, ако съдът решеше да подложи на проверка показанията.
Сюзън се върна, бутайки пред себе си носилката, и ние се захванахме за работа, като се задушавахме от миризмата на разлагащата се плът. Донесох ръкавици и една найлонова престилка, подготвих различните формуляри. Сюзън мълчеше и изглеждаше напрегната. Когато посегна да превключи компютъризираната везна на пода, забелязах, че ръцете й треперят. Може би сутрин й се гадеше.
— Всичко наред ли е? — попитах аз.
— Просто съм малко уморена.
— Сигурна ли си?
— Съвсем. Тя тежи точно деветдесет.
Облякох зелената престилка и двете закарахме трупа в рентгеновата лаборатория от другата страна на коридора. Преместихме го от носилката на масата. Отмахнах чаршафа и пъхнах под врата й дървено трупче, за да не се отпуска главата й. Шията й беше чиста, нямаше нито следи от саждите, нито изгаряния, защото брадичката й е била притисната плътно към гърдите, докато е била в колата е включения мотор. Не се виждаха никакви наранявания — нито синини, нито счупени нокти. Носът й не беше счупен. Не беше прехапала нито езика, нито устните си.
Разглеждах предната част на тялото през лупа. Събрах няколко почти невидими бели нишчици, които вероятно бяха от чаршафа или от завивките й в къщи, и открих други, прилични на онези от стъпалата на чорапите й. Не носеше бижута и под роклята беше гола. Спомних си за смачканите чаршафи на леглото й, за възглавниците, подредени на таблата, за чашата с вода на масата. Преди да умре, тя бе навила косата си на ролки, беше се съблякла по някое време и навярно бе чела книга в леглото.
Сюзън излезе от стаичката и се облегна на стената, като подпря кръста си с ръце.
— Какво се знае за тази жена? — попита тя. — Била ли е омъжена?
— Както изглежда, живяла е сама.
— Работила ли е?
— Занимавала се е с малък бизнес в дома си. — Нещо привлече погледа ми.
— Какъв бизнес?
— Вероятно е предсказвала бъдещето.
Перцето беше много малко и почерняло от саждите, бе залепнало за роклята й близо до дясното й бедро. Посегнах за найлонова торбичка, като в същото време се питах дали съм забелязала някакви пера из къщата й. Може би възглавниците на леглото й бяха пълни с пера.
— Открихте ли някакви доказателства, че се е занимавала с окултизъм?
— Някои от нейните съседи, изглежда, смятат, че е вещица — отговорих аз.
— И на какво се основават тези твърдения?
— Близо до къщата й има църква. Светлините на кулата й започнали да гаснат преди няколко месеца, когато тя се преселила в квартала.
— Ти се шегуваш.
— Когато си тръгвах, аз самата ги видях. Църковната кула беше тъмна, а после изведнъж светна.
— Странно.
— Така ми се стори и на мен.
— Може да се включват и изключват.
— Малко вероятно е. С осветление, което се включва и изключва по цяла нощ, не се пести електричество. Ако е вярно, че това трае по цяла нощ. Аз го видях да става само веднъж.
Сюзън мълчеше.
— Може да има повреда в електрическата мрежа. Продължих да работя. Помислих си, че би трябвало да позвъня в църквата. Навярно изобщо не бяха забелязали, че имат такъв проблем.
— В къщата й открихте ли нещо странно?
— Кристали. Някои особени книги.
Тишина.
После Сюзън заяви:
— Трябваше да ми кажеш за това по-рано.
— Моля? — Вдигнах очи към нея. Тя неспокойно се взираше в трупа.
Изглеждаше бледа.
— Сигурна ли си, че си добре? — попитах аз.
— Не обичам такива неща.
— Какви неща?
— Все едно че някой има СПИН или нещо такова. Аз трябва да знам предварително. Особено сега.
— Малко е вероятно жената да е била болна от СПИН или…
— Трябваше да ми кажеш. Аз я докоснах.