— Някакъв резултат дотук?
— Откри няколко. Ще ги вкара в компютъра, ако се наложи. Навярно повечето от отпечатъците са нейни. Ето. — Той постави на бюрото ми малка книжна торбичка. — Приятна работа.
— Струва ми се, че незабавно ще поискаш да минат през компютъра — казах аз мрачно.
Лицето му помръкна. Той разтърка слепоочията си.
— Дженифър Дейтън определено не с извършила самоубийство — съобщих му аз. — Въглеродният окис е по-малко от седем процента. Няма сажди в дихателните й пътища. Ярко-розовият цвят на кожата се дължи на студа, а не на отравяне с въглероден окис.
— Господи! — каза той.
Порових се в книжата на бюрото си и му подадох графично изображение на тялото, после извадих от един плик снимки на шията на Дженифър Дейтън.
— Както можеш да видиш — продължих аз, — няма никакви външни наранявания.
— Ами какво ще кажеш за кръвта върху предната седалка?
— Увеличено налягане в белите дробове след смъртта. Започнала е да се разлага. Не открих нито ожулвания, нито контузии, нито наранявания на пръстите. Но ето тук — посочих му снимката на шията й по време на аутопсията — има двустранни кръвоизливи с неправилна форма. Също така се вижда и фрактура в дясната част на подезичната кост. Смъртта се дължи на асфиксия, причинена от налягане върху шията…
— Предполагаш, че е била удушена? — със силен глас ме прекъсна Марино.
Показах му друга снимка.
— Има и лицеви кръвоизливчета. Тези факти говорят за удушване, така е. Това е убийство и аз предлагам вестниците да научат за него колкото може по-късно.
— Знаеш ли, това ми дойде много — каза той, вперил в мен зачервените си очи. — В този момент на бюрото ми лежат сведенията за осем неразкрити убийства. И за Еди Хийт нямаме още нищо, а бащата на момчето ми звъни почти всеки ден. Да не говорим за това, че в Мозби направо се води нарковойна. Ама че шибана Коледа! Много ми дойде.
— И на Дженифър Дейтън й е дошло много, Марино.
— Продължавай. Какво друго откри?
— Наистина е имала високо кръвно налягане, както ни каза съседката й мисис Клеъри.
— Ъхъ. — Той извърна поглед. — По какво се разбира?
— Вляво има хипертрофия или удебеляване на лявата стена на сърцето.
— И това се дължи на високото кръвно налягане?
— В известно отношение.
— Нещо друго?
— Нищо важно.
— Ами съдържанието на стомаха? — попита Марино.
— Месо, малко зеленчуци, наполовина смлени.
— Алкохол или наркотици?
— Няма алкохол. За другото резултатите не са дошли.
— Следи от изнасилване?
— Никакви наранявания или други доказателства за сексуално насилие. Взех проби за семенна течност, ще мине още малко време, докато разберем резултата. Но никога не е сигурно.
Лицето на Марино изглеждаше непроницаемо.
— Какво си намислил? — попитах го най-накрая.
— Ами мисля си как всичко това е било режисирано. Някой доста се е потрудил, за да ни убеди, че се е задушила с изгорели газове. Но се оказва, че жената е била мъртва, преди да влезе в колата си. Мисля си, че не е искал да й види сметката в къщата. Нали се сещаш, стисва я за гърлото прекалено силно и тя умира. Тъй че той вероятно не е знаел за заболяванията й и така се е случило.
Поклатих глава.
— Високото й кръвно налягане няма нищо общо е това.
— Тогава ми обясни как е умряла.
— Да кажем, че нападателят не е левак, лявата си ръка е опрял отпред на шията й, а с дясната е извил лявата й китка към дясната. — Демонстрирах му как е станало. — Така налягането върху тила й е било много голямо и е предизвикало счупване на подезичната кост. То е причинило затваряне на горните дихателни пътища и напрежение в сънните артерии. Трябва да е получила хипоксия. Понякога налягането върху врата предизвиква брадикардия, забавяне на пулса, и жертвата получава аритмия.
— Може ли въз основа на данните от аутопсията да се твърди, че нападателят я е стиснал здраво за гърлото и накрая я е удушил неволно? С други думи, че е искал да я надвие, но е бил прекалено силен?
— При наличните данни не бих могла да твърдя това.
— Но е възможно.
— В рамките на възможното е.
— Хайде, докторке! — възбудено възкликна Марино. — Слез за миг от свидетелската скамейка, а? Освен нас двамата, тук има ли други хора?
Сами бяхме. Но се чувствах неспокойна. Повечето хора от моя екип днес не бяха дошли на работа, а Сюзън се беше държала странно. Дженифър Дейтън, тази съвсем непозната за мен жена, се бе опитвала да ми се обади по телефона, след това е била убита и един мъж, който твърдеше, че й е брат, току-що бе прекъснал телефонния ни разговор. Да не говорим, че настроението на Марино бе отвратително. Когато не успявах да се овладея, у мен избиваше професионалистката.