Доктор Елуин изглежда смилаше тази информация доста време. След това с глас, лишен от предишната си отчужденост и определено изпълнен с възбуда, го покани да седне.
— Ако обичате, седнете, господин… Харпър. Бих Ви помолил да ми разкажете нещо повече.
Когато се намести в креслото срещу голямото подредено бюро на директора, Джордж Харпър бе малко озадачен. Това, което бе направил, въобще не бе нещо необичайно. Всяка година хиляди хора посещаваха хотел „Еверест“ и около четвърт от тях достигаха върха на планината. Всъщност именно миналата година бе широко отразено покоряването на върха от неговия десетхиляден посетител. Някои циници коментираха ехидно странното съвпадение — въпросният турист се бе оказала една доста известна видеозвезда.
Харпър не бе в състояние да разкаже на доктор Елуин нищо, което той да не може да открие в поне десетина други източника, включително и по туристическите брошури. Нито един млад и амбициозен учен обаче не би пропуснал възможността да направи добро впечатление на този, който може да подпомогне кариерата му. Харпър не бе студен и пресметлив човек, готов да се забърква във ведомствени интриги, но никога не изпускаше шанса си.
— Как да Ви кажа, докторе — започна той, опитвайки се да подреди мислите си, — реактивните самолети кацат в малко градче на име Намчи, на двадесетина мили от планината. След това с автобус се минава по прекрасен път и се стига до хотела, разположен срещу ледника Хумбу. Височината е осемнадесет хиляди стъпки и в хотела са предвидени стаи с повишено налягане за тези, които изпитват затруднения с дишането. Разбира се, там има и медицински екип, но управата не приема хора, които не са в добра форма. Трябва да останете в хотела поне за два дни, като се подложите на специална диета, преди да ви пуснат да отидете по-нависоко.
От хотела е невъзможно да се види самата планина, защото се намира твърде близо до нея и ти се струва, че ще се стовари отгоре ти. Гледката обаче е фантастична. Виждат се Лхоце и половин дузина други върхове. Понякога става и страшно, особено нощно време. Вятърът вие някъде над главата ти и се чуват странни звуци, причинени от пукащия се лед. Човек лесно би могъл да си помисли, че из планините бродят чудовища…
В хотела няма какво особено да се прави, освен да се наблюдава панорамата и да се изчака докторите да ти дадат медицинско свидетелство, че можеш да продължиш. Едно време за нагаждането към разредения въздух са били потребни седмици. Днес обаче могат да докарат броя на кръвните ти телца до необходимото равнище само за два дни. Дори и при това положение, обаче, половината посетители, най-вече по-възрастните, решават, че и тази височина им е достатъчна.
Какво ще стане по-нататък вече зависи от школовката ви и от размера на сумата, която сте готов да заплатите. Някои опитни катерачи наемат водачи и стигат сами до върха, като използуват стандартна планинарска екипировка. Това в наше време вече не е дотам трудно, тъй като на редица стратегически места са уредени хижи. Повечето от тези групи се справят със задачата. Времето обаче е непостоянно и всяка година загиват поне няколко души.
Редовият турист решава проблема по по-лесен начин. На самия Еверест не се разрешава да кацат самолети, освен при извънредни обстоятелства, но близо до хребета на Нупце има хижа и площадка за хеликоптери, които поддържат връзка с хотела. От хижата до върха има само три мили, ако се мине откъм южния склон. Това е лесно осъществимо за всеки човек в добра физическа форма и с малко планинарска практика. Някои хора изминават този път без кислородна маска, макар че това не се препоръчва. Самият аз ползувах маската си, докато стигнах върха: свалих я едва там и установих, че можех да дишам без особени затруднения.
— Филтри ли използувахте или газови цилиндри?
— Молекулярни филтри. Днешните са съвсем надеждни и увеличават концентрацията на кислород с повече от сто процента. Страшно улесняват изкачването на големи височини. Днес вече никой не използува сгъстен газ.
— Колко време отне изкачването?
— Един ден. Тръгнахме малко преди зазоряване и се върнахме преди да се свечери. Това наистина би изненадало съвременните алпинисти. Бяхме обаче отпочинали и вървяхме бързо. По пътя от хижата няма никакви проблеми, а на по-стръмните места са издялани стъпала. Както вече казах, пътуването е по силите на всеки човек в добра физическа форма.
Още в момента, когато произнесе последните думи, Харпър реши, че щеше да е по-добре да си бе отхапал езика. Стори му се невероятно, че е забравил с кого разговаря, но споменът за достигането на Покрива на света така го бе завладял, че за миг сякаш се завърна отново на самотния ветровит връх. На мястото, което доктор Елуин никога нямаше да достигне.