И много още от тоя род изрече пред свещения причт. А те като чуха това, много ги заболя сърцето и вдигнаха плачевен вопъл към небето. Стана голяма мълва и хлипане, но преподобната даде знак с ръка и спря неутешния плач на всички, като каза: „Не смущавайте душата ми, владици и господа защото още съм с вас и ще прекарам времето си с вас, колкото Господ пожелае! Затова побдете малко с мене и отправете към Бога благодарствени молби за мене!“ Те едва престанаха от плача, обърнаха се към молитва и единогласно отправиха песнопение за нея. Докато те пееха, тя предаде Богу дух, когато изгубиха надежда, внезапно плачът прекъсна пението, беше немалко ридание и мълва, и плачевните гласове изпълниха въздуха. Като узнаха станалото, всички околни се стекоха и заедно оплакваха общата загуба. Благоговейно приготвиха тялото на преподобната и достолепно го почетоха с надгробно пение, и го положиха в храма на пречистата Богоматер, който се нарича и Св. София, дето преподобната вършеше дивни, преславни и безбройни чудеса, които ако започнем подробно да разказваме, цяла година ще трябва да разказваме. Но за да не разтегнем много дълго словото си, малко нещо от тях ще кажем, което ще бъде достатъчно за умните да приемат и останалото за истина.
Един мъж високопоставен и славен, по име Навкратий, от гр. Амория, бил назначен от тогавашния цар за воевода на Елада. Случило му се да се бие с безбожните агаряни и след като двете страни се сразили, по неведомите съдби Божии, цялото му войнство било победено: някои били убити, а други били пленени и отведени в Сицилия. Заедно с другите бил пленен и някой си стратилат, но име Артаван, от гр. Филомелия. Отведени от безбожниците, те били затворени в някаква мрачна тъмница и пазени с голямо внимание. Така задържани там, те били в голямо недоумение, какво да измислят и какво да направят. И обзети от голяма печал, призовавали помощта на всесилния Бог и Неговите близки угодници. Тогава Артаван си спомнил за св. Филотея и започнал да им разказва за нейните преславни чудеса и че получила дар да лекува различни недъзи и болести. Това като слушал стратилат Навкратий, разпалило се сърцето му и започнал от все душа да призовава нейната помощ. И понеже се изпълнил с божествено желание и се разпалил с гореща вяра, не изтърпял дълго да крие това, но бързо станал и вдигнал всички на усърдна молитва, като се обливал с потоци сълзи. И всички се устремили единодушно към усърдна молитва и призовавали помощта на боголюбезната Филотея, като казвали: „Родствена на Христа рабо, нескверна невясто, чиста гълъбице, жилище на Св. Дух, ако погледнеш милостиво на нас смирените и отчаяните, и ни освободиш от тази ужасна тъмница, ще бъдем и ние тръби на твоите безчислени чудеса, с висок глас ще ги проповядваме, а останалото време на нашия живот ще преживеем целомъдрено и чисто. О преподобна майко, не ни презирай, защото горчиво бедстуваме в тази ужасна и бедствена тъмница!“ С такива молитви прекарали цялата нощ, с горещи сълзи и сърдечни стенания. Като свършили това всенощно бдение и приключили молбата си, легнали да си починат и да дадат малко сънно утешение на тялото. Заспали всеки на своето място, явила им се преподобната и възрадвала сърцата им с утешителни думи, като рекла: „Молитвата ви е чута и Бог не презря вашите въздишки. Прочее, идете си с миром и се завърнете се по домовете си, като въздадете на Бога своята благодарност, Който освобождава от окови затворниците!“ (Пс. 67:7). Те се събудиха от радост, железните вериги лежаха паднали от тях, тъмницата беше широко отворена. Те повярваха, че видението е истинско, и веднага напуснаха отворената тъмница;стражата лежеше като мъртва и свободно избягаха. Но преди да отидат у дома си, най-напред отидоха на острова, за да въздадат на преподобната своите достолепни благодарности. След като изпълниха това си задължение, всеки от тях се завърна у дома си и на всички разказваха преславните чудеса на преподобната Филотея.
След като това се разнесе на всякъде и успя дя влезе във всяко ухо, някой си прокажен, изпълнен с вяра и горещо усърдие, бързо дойде в църквата на преподобната майка, призоваваше милостта и с прилежни молби и чести поклони, дълго време с безсънни нощи, пост и изтезание измъчваше себе си и неотстъпно прекарваше в нейния божествен храм. Блажената, като видя неговото дълго прилежание и телесната му проказа, която за малко не го беше свършила, веднага склони на милост, яви се на съне на църковния клисар и му заповяда да го помаже с масло от светото кандило на пречистата Богоматер по цялото тяло. Като стана от сън, клисарят бързо изпълни заповедта, и не след много дни го изпрати здрав у дома му, за да прославя Бога и да Му благодари, както и на Неговата близка угодница.