Мина много време и много чудеса станаха. Гръцкото царство крайно изнемогна и държащите неговия скиптър изпаднаха в тежки обстоятелства. Като намериха подходящо време, римляните люто и сурово се нахвърлиха върху гръцката държава и нанесоха непоносима беда. В същото време и българското царство стана много крепко и силно, и всичките околни области обхващаше и покоряваше. Тогава в България управляваше царския скиптър добре и даже великолепно благочестивия и славен цар Калоян (1197–1207). Като виждаше гръцкото царство съвсем изнемогнало, и той се нахвърли срещу него мъжествено, и много градове и села плени и разори. И като събра всичко хубаво, пренесе го в своя славен гр. Търново — целият народ с всички животни пресели в своята държава. Като вършеше всичко това, чу и чудесата на преподобната Филотея и много се разпали сърцето му. Защото нещо обикновено е това, душите на боголюбезните да проявявят усърдие към добродетелта и всячески да показват ревност. След като завоюва целия оня край и го подчини на своята власт, дойде и там, дето лежеше честното тяло на преподобната, изпълни се с неизказана радост, като хвалеше Бога и прилежно Му благодареше. Падна пред честните мощи на преподобната, обля ги със сълзите си и благоговейно ги целуна. После заповяда да се отслужи всенощно бдение и раздаде на бедните много милостиня. Сутринта се отслужи божествена литургия, на която присъстваше царят в голяма радост и веселие заедно с всичкото си войнство. И взе хубавото решение да принесе тялото на преподобната в своята държава. Обаче благоволи тази си мисъл да сподели и със своите съветници и князе, което и направи. А те като чуха това от царя, извикаха като с едни уста: „Сърцето на царя е в Божиите ръце! (Прит. Сол. 21:71). Царю, прави скоро, каквото си намислил! Ние вярваме, че ако изпълниш на дело това решение, голяма полза ще принесеш на нашите души, но и на нашата страна и нашият град ще получи голяма помощ!“
Не след много дни царят заповяда тялото на преподобната да бъде пренесено в славния гр. Търново с много почести и благоговение. За тая цел бяха отредени 300 избрани войници с началник някой си Теодор, човек благоговеен и честен, благочестив и верен като никой друг, храбър на война и красив на ръст. Но на лявото си око имаше перде от много години, много средства пръсна по лекари и много грижи имаше за това, обаче никаква полза не получи. След като получи от царя последно нареждане и събра всичкото си войнство заедно, веднага се отправи към мощите на светата с усърдие, с все душа ги целуна, проля много сълзи от очите си и просеше да получи милост за повреденото си око. И като се разпали от гореща вяра, взе лявата ръка на светата и я положи на окото си. И о чудо, внезапно въпросното перде на окото му изчезна и той с чисти очи ясно гледаше сияйната слънчева светлина и беше много радостен за преславното си проглеждане. Това чудо се разчу навсякъде и всички славеха Бога и преподобната Филотея. А Теодор с всичкото си войнство взе почтително мощите на боголюбезната и потегли с радост и ликование, както някога богоотецът Давид пред сенния ковчег (2 Цар. 6:14). Тогава при нейното пренасяне, Бог показа много и различни изцеления, които е невъзможно подробно да бъдат разказани на вярващите, а само с вяра да ги приемат и да ревнуват на добродетелта.
Като приближиха Търново и патриархът узна това, той свика целия църковен притч и целия народ излезе да посрещне със свещи, кандила и благоухания, с благоговение целуна честните мощи на преподобната, и със сърдечно усърдие усълзи и съкрушение каза такива радостни думи: „Искрена Христова рабо, доме на добродетелта и жилище на Св. Дух, пустино жителнице, как прелетя от Изтока и стигна до нас, смирените?! Добре дошла в нашата среда, и то не само да ни посетиш, но и да пребиваваш винаги с нас, да ни научиш ненаучените да следват твоите божествени пътища, и да ревнуват на твоята богодарувана чистота! И тялото си полагаш тук като залог, а с духа си се наслаждаваш на небесната красота, гледаш не като в огледало и с предположение пресладкия Иисус, а лице с лице (1 Кор. 13:12), и беседваш с Него не посредствено, а свойски, и чисто Му принасяш своите молитви за нас! Прочее, моли се винаги за нас, твоето стадо, за да завършим мирно нашия живот в благочестие и праведност! (1 Тим. 2:2). Не преставай да ни посещаваш, назидаваш, застъпваш, помагаш, наставляваш от нападенията на врага! Защото вярваме, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще ти го даде. Ние се радваме и веселим, задето те придобихме като гореща застъпница.“