Там, като припадна пред честната икона на божията майка, изобилно топли сълзи тя проля, молейки се: „На тебе, владетелко на света, аз възложих целия си живот; на тебе, дево, възлагам цялата си надежда! Не отблъсквай мене, убогата! Не се отвращавай от своята рабиня, която от младини върви след твоя еднороден син! Дево, ти познаваш немощта на женската природа, ти познаваш озлоблението на моята душа! Аз нямам друга надежда, нямам и друга закрила! Ти си наставницата, ти си застъпницата, ти си пазителката на целия ми живот! Докато скитах из пустинята, тебе имах за помощница! А сега, когато се възвърнах в света, освен твоята коя друга помощ искам? И сега, владичице, застани пред мене, убогата, и ми бъди спътница, наставница и пътеводителка дори до края на живота ми: защото освен тебе аз нямам друга надежда!“
Прочее като се помоли така от цялата си душа и като възложи всичката си надежда на божията майка, тя се отправя за родното си място. Когато пристигна в Епиват, там преживя тя немалко. Прибавяше трудове към трудовете си, страдания към_страданията си. Красеше се с пост и бдение и непрестанно беседваше само със себе си. А след като се измина немалко време и като разбра, че тя ще замине оттук, веднага се отдаде на молитва и обля със сълзи лицето на земята, говорейки: „Владико човеколюбче, не изоставяй мене, твоята убога рабиня, която заради твоето пресвето име всичко напусна и тръгна след тебе! Всещедри господи, и сега заповядай на мирния ангел тихо да приеме убогата ми душа, а възшествието ми да не бъде възпрепятствано от нечистите, скверни и лукави бесове! Сподоби ме със смелост, за да застана пред твоя страшен престол, защото ти си благословен вовеки веков, амин!“ Така тя предаде блажената си душа в божите ръце, а някои христолюбци положиха тялото й в гроб. А понеже тя не бе съобщила никому коя и откъде беше, остана неузната до деня, в който се отправи към бога.
Такива бяха подвизите на преподобната Параскева, такива бяха борбите на духовната майка, която, след като се подвизава много време на земята и след като тежко страда, на небето получи велика слава.
Ала бог не остави своята рабиня да лежи в забрава, нито пък да се разтлее от гниене нейното непорочно тяло. С него той извърши дивно чудо. Тогава някъде там наблизо на стълб се подвизаваше в безмълвие един стълпник: той мислеше за себе си и за бога. Случи се, че един моряк, който боледуваше от тежка болест, умря и някъде наблизо [до стълпника] бе изхвърлен. Безмерен смрад започна да се разпространява. Не само никой, който се приближаваше там по пътя, не можеше да мине, но дори и стълпникът поради това, че не можеше и той да търпи оня непоносим смрад, биде принуден да слезе от стълба, както и да заповяда на някои да изкопат дълбок трап и да хвърлят в него онзи смърдящ труп. Като приеха с радост заповедта, [копачите] преуспяваха в работата. Като се занимаваха с нея и като правеха трапа по-дълбок, те намериха тяло, простряно в земята, ала никак незасегнато от гниене. Като се изплашиха и като се изпълниха всички с почуда, те не проумяха онова, което ставаше. Но понеже бяха неопитни и прости и понеже считаха случилото се за една малка и незначителна работа, те заровиха онзи злосмраден труп нейде там наблизо [до тялото на преподобната Параскева].
Когато пък работниците се върнаха по домовете си, те съобщиха на всички за онова, което се бе случило. Един от тях по име Георги, благочестив и христолюбив човек, бидейки в своя дом, вечерта — според както си имаше обичай да се моли — се отдаде на молитва и искрени молби отправяше той към бога за целия си дом. Когато на заранта бе обхванат от сън, стори му се, че вижда някаква царица, седнала на пресветъл престол, и че голяма множество светли воини стоят около нея. Като ги видя, онзи христолюбец, бидейки тутакси обхванат от страх, се хвърли на земята, тъй като нямаше смелостта да съзерцава тяхната светлост и красота. Ала един от тези светли [ангели] го хвана за ръката, изправи го и му каза: „Георге, защо така пренебрегнахте тялото на преподобната Параскева? Веднага го извадете и го положете в скъп ковчег, защото царят пожела нейната хубост и поиска да я прослави тука на земята.“ Тогава му рече и светлата онази [царица]: „Скоро вземете моите мощи, положете ги на лично място, защото не мога повече да търпя тежкия смрад на онзи труп, тъй като аз съм човек и от майчината утроба съм излязла. Родното ми място пък е онзи град, що наричат Епиват, в който вие сега живеете.“