Опитът от работата в златната мина, счупените в скрепера пръсти, физическата слабост, дори известна кекавост — всичко това доведе Кипреев до болницата, а от болницата — до етапа. Бедата беше и в това, че инженерът не можеше да не изобретява, да не търси научни технически решения в онзи хаос на лагерния бит, в който живееше.
А лагерът, лагерното началство разглеждаше Кипреев като роб и нищо повече от това. Енергията на инженера, за която самият Кипреев се беше проклинал хиляди пъти, търсеше изход.
Само че залогът в тази игра трябваше да е достоен за инженер, за учен. Този залог беше свободата.
Колима е „странна планета“ не само защото там е зима „девет месеца в годината“. По време на войната там се плащаха по сто рубли за една ябълка, а погрешното разпределяне на пресни домати от континента водеше до кървави драми. Всичко това — и ябълките, и доматите — разбира се, бяха за свободния, за волнонаемния свят, към който арестантът Кипреев не принадлежеше. Планетата е „странна“ не само защото там има „закон на тайгата“. Не само защото Колима е сталински специален лагер за унищожение. Не защото има дефицит на махорка и на чай чифир1, не защото това е колимската валута, истинското й злато, в замяна на което можеш да получиш всичко.
И все пак най-дефицитно от всичко беше стъклото — стъклените изделия, лабораторните уреди, инструментите. Заради студа стъклото ставаше по-крехко, а „стандартът за чупливост“ не се повишаваше. Обикновен медицински термометър струваше около триста рубли. Пазар на нелегални термометри обаче нямаше. Лекарят трябваше да направи заявка пред упълномощения в районния отдел, тъй като медицински термометър се криеше по-трудно и от Джокондата. Но лекарят не пишеше никакви заявления. Той просто плащаше триста рубли и носеше от вкъщи термометър, с който да измери температурата на тежко болните.
В Колима консервната кутия е поема. Тенекиената консервена кутия е мярка, удобна мярка, която винаги е под ръка. Това е мярка за вода, за булгур, за брашно, за кисел, за супа, за чай. Това е чаша за чифир, в нея е толкова удобно да се „свари по едно чифирче“. Това е стерилна чаша — тя е изчистена от огъня. Чаят, супата се затоплят, кипват в печката, на огъня.
Трилитровият буркан е класическата бака на „пътниците“, с дръжка от тел, която удобно се закачва на кръста. А кой не е бил или няма да стане „пътник“ в Колима?
Стъкленият буркан е светлина в рамката на порестата дървена обвивка, изчислила отломките на стъклото. Това е прозрачен буркан, в който е толкова удобно да се държат медикаментите в амбулаторията.
Половинлитровият буркан е съдинката за третото блюдо в лагерния стол.
Но главният стъклен дефицит на Колима не са термометрите, не са лабораторните стъкларии, не са консервните кутии.
Основният дефицит е електрическата крушка.
В Колима има стотици мини, рудници, хиляди участъци, изкопи, шахти, десетки хиляди златни, уранови, оловни, волфрамови забои, хиляди лагерни командировки, волнонаемни селища, лагерни зони и бараки за отряди на охраната, и навсякъде е нужна светлина, светлина, светлина. Девет месеца Колима живее без слънце, без светлина. Светлината от яркото, незалязващо слънце не спасява, не дава нищо.
Светлина и енергия дават скачените трактори, локомотивът.
Промишлената апаратура, уредите за промиване, забоите изискват светлина. Осветените с прожектори забои удължават нощната смяна, правят труда по-производителен.
Навсякъде има нужда от крушки. Докарват ги от континента — от триста, петстотин или хиляда свещи, готови да осветят бараката и забоя. Неравното електроподаване от генератора обрича лампите на преждевременно износване.
В Колима крушките са проблем от държавнически мащаб.
Не само забоят трябва да е осветен. Трябва да се освети зоната, бодливата тел с караулните вишки по норма, която Далечният север увеличава, а не намалява.
Отрядът на охраната трябва да има подсигурена светлина. Тук няма как да направиш чупката, както и в забоя на златните мини; смята се, че тук има хора, които могат да избягат и макар и да е ясно, че през зимата няма къде да избягаш, и никой в Колима през зимата никога заникъде не е бягал, законът си остава закон и ако няма светлина, ако няма лампи, разнасят горящи факли около зоната и ги оставят на снега до сутринта, до светлината. Факлата е парцал, напоен в мазут или в бензин.
1
Традиционен за арестантската култура чай, приготвен в силна концентрация. Има психоактивно действие. — Б.пр.