Крушките изгарят бързо. И не могат да бъдат възстановени.
Кипреев написа докладна записка, учудила началника на Далстрой. Началникът вече беше успял да почувства ордена върху лятната си униформа — върху лятната, разбира се, а не върху зимната или върху цивилното сако.
Лампите подлежали на възстановяване — само да им било запазено стъклото.
И ето че из Колима се разнесоха страшни заповеди. Всички изгорели крушки грижливо се доставяха в Магадан. В промишления комбинат, на четиридесет и седмия километър беше построен завод. Завод за възстановяване на електрическото осветление.
Инженер Кипреев беше назначен за началник цех на завода. Целият останал персонал, щатният състав, израснал около ремонта на крушките, беше само от волнонаемници. Успехът беше поверен на сигурните волнонаемни ръце. Кипреев не обръщаше внимание на това. Създателите на завода нямаше как да го пропуснат.
Резултатът беше блестящ. Разбира се, след ремонта лампите не работеха дълго време. Но Кипреев беше успял да подари на Колима няколко часа, няколко златни денонощия. Тези денонощия бяха много. Държавата извлече много — и като военна изгода, и във вид на злато.
Директорът на Далстрой беше награден с орден „Ленин“. Всички началници, имали отношение към ремонта на крушките, получиха ордени.
Но нито на Москва, нито на Магадан им хрумна да отбележат арестанта Кипреев. За тях Кипреев беше роб, умен роб и нищо повече.
Все пак директорът на Далстрой не смяташе за възможно напълно да забрави своя кореспондент в тайгата.
На големия колимски празник, който беше отбелязан от Москва в тесен кръг, на тържествено събиране в чест — в чия чест? — на директора на Далстрой, на всеки от получилите ордени и благодарности — понеже освен правителствения указ имаше и заповед на директора на Далстрой със съответните благодарности, награди и поощренията за всички, участвали в ремонта на крушките, за всички ръководители от завода и от местата, където имаше цехове по възстановяване на осветлението освен ордени и благодарности бяха подготвени и американски военновременни колети. Тези колети влизаха в състава на пратките по ленд-лийз2 и се състояха от костюм, вратовръзка, риза и боти. Костюмът май беше изчезнал по време на превоза, но ботите — червенокожи американски боти с дебела подметка — бяха мечтата на всеки началник.
Директорът на Далстрой се посъветва с помощника си и всички решиха, че на такъв късмет, на такъв подарък пандизчията не би могъл и да се надява дори.
В тези смутни времена директорът на Далстрой дори и не възнамеряваше да моли Москва за намаляване на присъдата или за пълното освобождаване на инженера. Робът трябва да е доволен и на старите обувки на господаря, на костюма, свален от господарските рамене.
За тези подаръци се говореше из цял Магадан, из цяла Колима. Тукашните началници бяха получили предостатъчно ордени и благодарности. Но американският костюм, ботите с дебелата подметка — това си приличаше на полет до луната, на пътешествие до друга вселена.
Дойде време за тържеството, блестящите картонени кутии с костюмите се трупаха на масата, застлана с червено сукно.
Директорът на Далстрой прочете заповедта, където името на Кипреев, разбира се, не се споменаваше, не можеше да се споменава.
Началникът на политуправлението прочете списъка на получателите на подаръци. Последното име беше това на Кипреев. Инженерът отиде до масата, ярко осветена от лампи — от неговите лампи — и взе кутията от ръцете на директора на Далстрой.
Кипреев изговори отчетливо и силно: „Американски парцали няма да нося“ — и постави кутията на масата.
На момента Кипреев беше арестуван и получи допълнителна присъда от още осем години по член — не знам по кой член, пък и в Колима това няма никакво значение, никой не се интересува от това.
Впрочем, какъв член може да има за отказ от американски подаръци? Но не бяха само подаръците. В обвинението на следователя по новото „дело“ на Кипреев е казано: той е твърдял, че Колима е един Освиенцим без пещи.
Кипреев посрещна спокойно тази втора присъда. Той разбираше последиците от отказа си да получи американски подаръци. Но инженер Кипреев все някои мерки за лична безопасност. Ето какви бяха тези мерки. Кипреев помоли свой познат да напише писмо до жена му на континента, в което да каже, че той, Кипреев, е умрял. А той самият спря да пише писма.
Инженерът беше махнат от завода и изпратен на обща работа в мината. Скоро войната свърши, лагерната система стана още по-сложна — Кипреев, като абсолютен рецидивист, го чакаше лагер с номер3.
2
Ленд-лийз (land-lease) — име на американската програма за помощ на съюзниците по време на Втората световна война. По програмата ленд-лийз в периода 1941–1945 СССР, Франция и Великобритания получават боеприпаси, храни, дрехи, суровини и техника на обща стойност 51 милиарда тогавашни долара. — Б.пр.
3
Наричани още „спецлагери“ — лагери, които са номерирани и нямат име; най-тежките лагери в системата на ГУЛАГ. — Б.пр.