Пета глава
В неделя бе празникът на Сан Камило де Лелис3. За този местен светец се разказваше, че някога изцелил един хром нещастник на върха на планината Коле де Санти. В негова чест нашата църква свика енориашите на специална служба за събиране на помощи за болницата в Рока Сека. Историята за делото на Сан Камило ни разказа нашата учителка, за която светците не бяха само образи от едно митическо минало, а по-скоро вечни примери за подражание и в същото време личности, на които са били присъщи и напълно светски черти, но са били способни да вършат чудеса дори в ежедневието. „Кой знае — каза ни тя веднъж, — дали и сега сред нас няма някой бъдещ светец?“
Когато още бил много млад, той се прочул като непоносим побойник и грубиян. Всяка вечер се напивал и после се впускал в улични сбивания. Бил много висок, истински гигант, но няма значение колко си едър, защото Господ винаги може да те принуди да си плащаш за греховете.
И така един ден се стигнало дотам, че Сан Камило трябвало да плати за греховете си. Както винаги, той пиянствал в някаква кръчма и играел хазарт с едни крадци, обаче не подозирал, че Господ изпратил тези крадци, за да му дадат урок. Губел всеки път, когато залагал. Но винаги удвоявал залога с надеждата да обърне хода на играта. Само че към края на нощта той изгубил всичките си пари. Последното, което му останало, било едно златно разпятие, дадено му от майка му за първото му причастие. Когато и него проиграл, крадците го стиснали за врата и го изхвърлили на улицата.
В същата нощ той поел пеша към дома на родителите си в Бокчианико с надеждата да изпроси от тях малко пари. Ала щом се замислил за всичко, което родителите му дотогава били сторили за него и че нищо добро досега от него не видели, а след туй си спомнил как пропилял всичко на комар, дори и скъпоценното златно разпятие, идело му в земята да потъне от срам. И понеже Господ можел да надниква в сърцето му и да се убеди, че Сан Камило усвоил преподадения му урок. Той изпратил една ярка светлина да грее в небето — знак за Сан Камило, че греховете му били опростени.
Преди да чуя тези разкази от нашата учителка, аз много не се бях замислял за религията. Със сигурност може да се каже, че майка ми не се интересуваше от религиозните теми, макар че всяка неделя посещаваше църковната служба заедно с мен и дядо ми. Сядахме на предната скамейка, винаги запазена за нас заради видното положение на дядо, но макар доста бързо да научих наизуст всичките латински фрази и да ги повтарях усърдно на глас — както ни бе учила учителката, майка ми нито веднъж не помръдна устни.
— Аз ги повтарям мислено, в главата си — обясни ми веднъж тя. — Бог може да чете мислите ти.
Поне дядо ми пееше химните, а гласът му се извисяваше над гласовете на останалите богомолци. Само че звучеше като оплаквателните напеви на жените по погребенията, макар изражението на лицето му да си оставаше все така строго и сериозно. Всъщност обаче той възприемаше скептично религията.
— Моят дядо имаше навика да чете откъси от Библията — споделял той, което именно още повече спомогна да загуби разсъдъка си. Преди да умре, разправяше, че видял как ангелите се спуснали от облаците, за да го отведат на небето. И такива работи се случват на този свят.
Но разказите на нашата учителка за житията на светците ми подействаха като еликсир. Учителката ме бе нарочила за лошо момче — вярваше, че в мен се е вселил дяволът заради цигарите, които тайно пушех, а също и за бягствата ми от учебните часове. Само че ако дяволът наистина се бе вселил в мен — а аз бях твърдо убеден, че бе точно така — той би трябвало да го е сторил въпреки най-добрите ми намерения; заради бягствата от часовете трябваше упорито да се опитвам да се преборя с него, като избирам по-малката от двете злини.
— Трябва да признаваш прегрешенията си пред свещеника — поучаваше ме учителката, докато ни обясняваше кои грехове е редно да споделяме при всяка изповед, — дори ако само си се показал пред други хора по бельо или гол.
Така се стигна дотам, че винаги когато минавах покрай учителката по пътя за училището — което нямаше как да избягна, понеже всяка сутрин тя ни посрещаше на училищната врата. По лицето й ясно се четеше какво място заемаше всеки от нас в сърцето й, защото тя се усмихваше на добрите деца и се мръщеше на лошите. Та точно при поредното преминаване покрай смръщената учителка аз внезапно си я представих пак така изправена, само че чисто гола, кръстосала едрите си ръце под масивните си розови гърди, с една черна подутина, пулсираща като сърце между бедрата й. Това видение, което колкото по-упорито се опитвах да прогоня, толкова по-здраво се набиваше в главата ми, ме изпълваше едновременно с възбуда и ужас. Трябваше да си плащам за този грях с по десет молитви пред Дева Мария ежеседмично, шепнех ги скришом, докато седях до майка си по време на неделната проповед. Всеки път, когато Фабрицио задигаше по няколко цигари от баща си и ме причакваше, преди да отида до училището, аз се измъквах заедно с него към върха на Коле ди Папа, за да прекарам още един ден, посветен на видението, с ужасяващата голота на учителката.