А след това обясни цаката на Лина и Алфред, и малката Ида.
— Трябват ми само две неща, Лукас и някакъв дълъг здрав канап. Канапа ще вържа около зъба ти, Лина, а другия му край за колана си и после ще препусна в галоп с Лукас и — ПЛОП, зъбът ще изскочи!
— ПЛОП, ама без мен! — каза Лина сърдито. — С мен няма да се препуска!
Но в същия миг зъбът я заболя още по-силно и накара Лина да се подвоуми. Тя въздъхна тежко.
— Е, хайде да опитаме, ах колко съм нещастна! — проплака тя и тръгна да търси канап.
Емил направи всичко както беше казал. Доведе Лукас при кухненската стълба и след като вързаха канапа както трябваше, той се качи на коня. Застанала зад опашката на коня, бедната Лина скимтеше и се вайкаше, малката Ида трепереше, но Алфред каза доволно:
— Сега чакаме само да каже ПЛОП!
В същия миг Емил препусна.
— Ей сега ще каже! — обади се малката Ида.
Но нищо не стана. Защото още някой препусна и това беше Лина. Тя се изплаши до смърт от това ПЛОП, което щеше да прозвучи, след като се опъне канапът, та хукна в ужас със същата бързина като Лукас. Нищо не помогна, че Емил й кресна да спре — Лина продължи да тича, канапът висеше отпуснат и не последва никакво ПЛОП.
Но щом като Емил веднъж реши да помогне на Лина да се отърве от зъба, той щеше да го направи. Затова се насочи към най-близката ограда и Лукас прелетя над нея с мощен скок. Но Лина го последва, извън себе си от ужас и — честна дума — тя също прелетя над оградата. Малката Ида, която стоеше встрани и наблюдаваше, никога нямаше да забрави тази гледка. До края на живота си щеше да помни как Лина, с подути бузи и изцъклени очи, и с провиснал от устата канап, прелетя над оградата и едновременно крещеше:
— Спри! Спри! Не искам да чуя никакво ПЛОП!
След туй Лина се засрами, че е развалила всичко, но вече беше късно. Пак седеше на кухненската стълба, зъбът си беше на мястото, а тя изглеждаше съкрушена. Емил, обаче, не се отчая.
— Трябва да измисля друг начин — рече той.
— Добре, ама да не става толкова бързо! — помоли Лина. — Необходимо ли е този подъл зъб да изскочи с ПЛОП, не можеш ли да го измъкнеш постепенно?
Емил помисли известно време и после се сети как ще стане цялата работа.
Накара Лина да седне на земята до голямата круша и докато Алфред и Ида го наблюдаваха любопитно, Емил я върза здраво за дънера с дебело въже.
— Сега да те видя как ще тичаш — каза той, хвана канапа, който все още висеше от устата на Лина и го изтегли до точиларския камък, на който Алфред точеше косата, а таткото на Емил брадвите и ножовете. Емил върза канапа за дръжката на точилото и остана само да започне да върти.
— Сега няма да стане с едно бързо ПЛОП, а само с едно ДРРР. Постепенно, както ти искаш — обясни Емил.
Малката Ида потрепери, Лина се разхленчи и завайка, а Емил започна да върти дръжката. Канапът, който първо лежеше отпуснат на земята ставаше все по-къс и все повече се опъваше, а колкото повече се опъваше, толкова по-голям ставаше ужасът на Лина, но сега не можеше да хукне да бяга.
— Ей сега ще започне да прави ДРРР — обади се малката Ида, но в същия миг Лина изкрещя:
— Спри! Не искам!
И в миг тя извади от джоба на престилката си една малка ножичка и преряза канапа.
След това пак се срамуваше и съжаляваше, защото НАИСТИНА искаше да се отърве от този зъб. Всичко стана много глупаво. Емил и Алфред, и малката Ида бяха много недоволни и Емил рече:
— Дръж си го тогава твоя зъб! Каквото можах, направих!
Тогава Лина каза, че ако Емил се съгласи да опита поне още веднъж, тя нямало, за нищо на света, да измисли нови глупости.
— Защото този зъб трябва да се маха, пък ако ще цялата ми глава да отиде! — заяви Лина. — Дайте още канап!
Емил се съгласи да опита още веднъж, а Алфред и малката Ида се развеселиха, като чуха това.
— Мисля, че някакъв бърз начин все пак е най-добър — каза Емил, — но трябва да е такъв, че ти да не МОЖЕШ да му попречиш, дори ако се изплашиш.
И какъвто беше находчив, Емил бързо намисли как ще стане всичко.
— Ще те качим на покрива на обора и оттам ще скочиш в купата сено, а още по средата на пътя зъбът ще изскочи — ПЛОП.
— ПЛОП! — прошепна малката Ида и потръпна. Но макар, че беше обещала, Лина започна да се съпротивлява и не искаше да се качи на покрива.
— Такова страшно нещо можеш да измислиш само ти, Емиле! — викна тя и упорито остана да седи на кухненската стълба.
Но зъбът продължаваше да я боли като луд и най-сетне тя въздъхна тежко и се надигна.
— Е, хайде да опитаме,... но това ще ми струва живота!
Алфред бързо облегна стълбата на стряхата на обора и първо се покатери Емил. Той държеше здраво канапа и водеше Лина подире си като куче на каишка, тъй че тя трябваше послушно да се изкачи подире му, колкото и да се вайкаше.