Един издайнически облак прах над хълма срещу входа на главния тунел прекъсна мислите му — идваха коли. Шестдесет секунди по-късно по северния път се появиха два черни шевролета „Събърбан“ и спряха на паркинга. Следобедната работа прекъсна и всички камиони и палети с оборудване заминаха по краищата на обекта. Колите спряха на двадесетина метра от него и останаха там с работещи двигатели. Никоя от вратите не се отвори и Стив си помисли, че хората в тях се страхуват да излязат някъде без климатик. А дори не беше горещо или поне не като летните жеги. Странно как подобни делегации намаляваха през юни, юли и август.
В един момент вратите се отвориха и от колите излязоха десет души, изпратени от съответните губернатори. По двама за всеки съседен щат. Вече навили ръкавите на ризите си и разхлабили вратовръзките, те застанаха неподвижни за момент, като примигваха и се оглеждаха, и чак след това забелязаха Стив, който им махаше с ръка. Всички заедно отидоха при него и се събраха в полукръг.
— Добър ден и добре дошли — поздрави той. — Казвам се Стив Дженкинс и съм един от старшите инженери на обекта. Ще се постарая максимално да ви запомня, докато свършим, но засега ви оставям сами да си сложите значките с имената.
Подаде една кутия от обувки и един след друг всеки от делегатите се приближи и намери значката си.
— Искам да ви напомня две неща и се махаме от тази жега. Ще ви дам информационни листове, в които пише всичко, за което ще разговаряме и за което ми е позволено да говоря.
Няколко души се засмяха. Стив се поотпусна. Може би нещата не са чак толкова зле.
— Както и да е, ще ви помоля да не си водите бележки на хартия или на компютър. Същото важи за касетофоните, апаратите и камерите.
— Защо така? — запита една делегатка, русокоса жена от калифорнийски тип. — В интернет има много снимки.
— Вярно е, но те са снимките, които ние искаме да са там — отвърна Стив. — Повярвайте ми, ако мога да отговоря на въпросите ви, ще го направя. Целта ни е да ви дадем колкото можем повече информация. И последно, преди да влезем. Тази джунджурия до мен, която прилича малко на ракетен двигател, малко на мобилен телефон и малко на нефтопровод, е нашата ТПМ или тунелопробивна машина, наричана галено Мърляча. За онези от вас, които обичат фактите и цифрите, Мърляча е дълъг 49 метра, широк е седем и половина, тежи 700 тона и реже твърда скала със скорост до два и половина метра в час. Или горе-долу колкото са дълги колите ви.
От делегацията се чу одобрителен шепот и смях.
— Е, последвайте ме към входа на тунела и ще започнем. В момента се намираме в така нареченото от нас Съоръжение за проучвателни работи — каза Дженкинс. — Оформено е като подкова, с дължина към осем километра и ширина около седем и половина метра. На няколко места в него сме построили осем ниши с размерите на плевня, в които съхраняваме оборудване и провеждаме експерименти, а преди шест седмици завършихме първата експериментална разполагателна шахта.
— Което е какво? — запита един от делегатите.
— Ами там ще се слагат отложенията, когато и ако обектът заработи. Ще видите входа към тази ниша след няколко минути.
— Няма ли да влезем в нея?
— Не, боя се, че не. Все още провеждаме изпитания за стабилност.
Разбира се, това представляваше огромно премълчаване. Изкопаването на тази шахта стана относително бързо. Изпитанията и експериментите щяха да отнемат още девет месеца до една година.
— Нека поговорим малко за география — предложи Стив. — Ридът над нас е формиран преди около тринадесет милиона година от сега угаснал пръстеновиден вулкан и е съставен от редуващи се пластове скала, които се наричат споена туфа или още игнимбрит, и неспоена и полуспоена туфа.
Една ръка се вдигна във въздуха.
— Правилно ли чух? Казахте вулкан.
— Да. Но отдавна угаснал.
— Имали сте земетресения обаче, нали?
— Да, две. Едното с магнитутд 5 по скалата на Рихтер, а другото 4,4. Първото причини дребни щети по надземните сгради, но тук нямаше дори и пукнатини. Аз се намирах тук, точно тук, и при двете. Почти нищо не усетих.
Всъщност в пустинята около съоръжението имаше 39 земетръсни разлома и седем малки вулкана с различна степен на активност. Това пишеше в листа с информация, който им раздаде, но ако никой не повдигнеше въпроса, и той нямаше да го повдига. Когато хората чуят думите вулкан и разлом, мозъците им превключват в режим „пещерен човек“.
— Истината е — продължи Стив, — че тази геоложка структура е изследвана съвсем отблизо вече почти двадесет и пет години и има цяла планина сведения, че трите материала тук са подходящи за складиране на ядрени отпадъци.