Време е да се съсредоточим. От този момент всеки в тази стая ще се занимава само с Емира и Революционния съвет „Умаяд“, освен мен. Сам и Джери, разбира се. Ние ще се грижим за лампите и ще осигуряваме пресни понички, но останалите трябва да прехвърлите работата си на други. Ние ще живеем, дишаме и ядем с мисълта за Емира двадесет и четири часа всеки ден, докато не го заловим или не умре.
— Супер! — каза Брайън Карузо и всички се засмяха.
— За тази цел дадохме подходящо име на тази група — Кралски ловец. Емира се мисли за крал. Е, добре. Ще го ловим. От този момент работното ви място е тук и всички врати са отворени — моята, на Сам и на Джери.
„Майчице. Това пък защо?“ — помисли Джак.
— Да започнем от началото. Дом и Брайън търсеха следи в Швеция — каза Хендли и обясни как Джак откри прехванатото съобщение между ФБР и Службата за вътрешна сигурност за „Хласек Еър“.
Ще теглим тази нишка, но досега нищо не излиза. Механикът се предал на шведската национална полиция, обаче няма какво Да ни даде. Плащане в брой, малко работа по един приемо-предавател и чартърен полет, пълен с хора от Близкия изток може би.
„Кралски ловец“ — продължи Хендли. — Ако имате идея, кажете я. Ако искате да пробвате нещо ново, питайте. Ако искате да обсъждате или да си играете на сценарии, събирайте се и го правете. Единствените тъпи въпроси или идеи са онези, които не задаваме и не показваме. Ставаме различни. Забравете как вършим нещата тук и започнете да мислите извън матрицата. Можете да си заложите задника, че Емира мисли точно така. Е, въпроси?
— Да — каза Доминик Карузо. — Защо е тази промяна?
— Дадоха ми добър съвет неотдавна.
Джак забеляза как Хендли погледна Джон Кларк съвсем бегло и всичко стана ясно.
— Твърде малки сме, за да работим като бюрокрация — добави Джери Раундс. — Ние тримата ще идваме тук редовно, за да сме сигурни, че не се отклоняваме, но в крайна сметка нещата са следните: Емира е изключителен характер и трябва да си променим тактиката по съответния начин.
— Какво значи това за оперативната страна на нещата? — запита Чавес.
Сам Гренджър отговори:
— Повече бизнес, надяваме се. Много от новите неща, които ще генерираме, няма да бъдат проверими хипотетично. Това означава вдигане на шум и следване на улики. Доста от тази дейност може да е за отрепки, но се прибавя към другата. Не ме разбирайте погрешно, ние всички обичаме финалната права, но без да се спъваме пред нея. Трябва да работиш за другите.
— Кога започваме? — запита Джак.
— Сега — отговори Хендли. — Първа точка от дневния ред е да се убедим, че сме на една вълна. Нека кажем какво знаем, какво подозираме и какво още трябва да открием.
Хендли погледна часовника си.
— Ще прекъснем за обяд и после се срещаме тук.
Джак надникна в офиса на Кларк.
— Не знам как го направи, Джон, но определено привлече вниманието на Хендли.
Кларк поклати глава.
— Не съм правил нищо, а само го подтикнах натам, накъдето и без това отиваше. Умен е. Щеше сам да стигне до този извод. Влизай. Имаш ли минутка да седнеш?
— Да.
Джак седна срещу него на бюрото.
— Чувам, че искаш да си пооцапаш ръцете.
— Какво? О, да. Казал ти е, а?
— Помоли ме да те обучавам.
— Нямам нищо против. Абсолютно нищо.
— Защо искаш такова нещо, Джак?
— Хендли не ти ли каза…
— Искам да го чуя от теб.
Джак се размърда на стола си.
— Джон, всеки ден седя тук, чета пощата, опитвам да проумея информацията, която може и да е от някакво или от никакво значение, и да, знам, че тази работа е важна и трябва да се свърши, но искам да правя нещо, нали разбираш?
Кларк кимна.
— Като МоХа.
— Да.
— Нещата невинаги са така чисти.
— Знам.
— Наистина ли? Аз съм ги правил тези неща, Джак, лице в лице и в ръкопашен бой. Повечето пъти нещата са грозни и мърляви и не се забравят. Лицата избледняват, както и местата и обстоятелствата, но деянието остава. Ако не си готов за това, то ще те изяде.
Джак си пое дълбоко дъх, като гледаше към пода. Беше ли готов? Схващаше какво му казва Кларк, но в този момент всичко изглеждаше абстрактно. Знаеше, че не е както във филмите или в романите, но нямаше полза да знаеш на какво не прилича едно нещо — също като да опишеш червения цвят като нещо, което не е синьо. Нямаше отправна точка или почти нямаше. Все пак беше срещнал МоХа.
Сякаш разгадал мислите му, Кларк каза:
— И знай, Джак, че МоХа е аномалия. Ти си се случил там, нямал си възможност да мислиш и си знаел със сигурност, че онзи е лош. Но невинаги е така чисто и ясно. Всъщност рядко е така. Ще трябва да свикнеш с несигурността. Можеш ли го?