Доминик взе думата.
— Ако не пропускаме сума ти трафик, което винаги е възможно, значи мога да се обзаложа, че важните неща му се предават физически, което означава куриери. Сигурно носят компактдискове или други подобни, които се използват на лаптоп или пък се предават на някой друг в групата с компютър, свързан към телефонна или кабелна линия. Или пък чрез безжична връзка.
— Безжичната връзка не е много надеждна — каза Брайън.
— Това може да не е от значение — възпротиви се Чавес. — Нали използват еднократни шифри?
— Да — отвърна Раундс.
— С тези шифри можеш да си говориш за каквото си пожелаеш. Ако някой прехване информацията, тя ще му прилича на куп произволни цифри или букви, или думи.
— Което ни навежда на въпроса — обади се Джак — дали куриерите носят само съобщенията или също и еднократните шифри, ако използват такива…
Раундс го прекъсна:
— Джак, информирай всички за този човек…
— Шазиф Хади — отвърна Джак. — Той е включен в списъка на получателите на поща, от който се интересуваме. И при него информацията за интернет доставчика е добре скрита. Ние опитваме да разгледаме финансовото му положение. Не знам дали това ще ни даде нещо повече от това в кой магазин пазарува.
— За куриерите — каза Чавес. — ФБР не проверява ли често пътуващите по авиолиниите? Има ли начин да се наблюдават някакви характерни схеми по този начин? Да се намери връзка между трафика на електронни писма и пътуването.
Доминик отговори на този въпрос:
— Имаш ли представа колко души прелитат редовно през Атлантика? Хиляди, а ФБР следи всички. Доста време ще трябва да проверят само четвърт от тази бройка. Това е като да четеш телефонния указател осем часа дневно. А кой знае, онова копеле може да си праща компактдисковете с „Федерал Експрес“ или по обикновената поща. Пощенската кутия е страхотно място да скриеш нещо.
Компютърът на Джери Раундс изписка и той погледна екрана. Зачете се и след цяла минута каза:
— Това усложнява нещата.
— Кое? — запита Джак.
— Получихме информация за събитията в посолството в Триполи. Динг неволно прибрал някаква флашка от един от терористите. В нея е имало снимки във формат JPEG.
— Снимки от скривалището на Емира ли? — запита Брайън.
— Де такъв късмет. Лошите вдигат летвата. Използват стеганография.
— Какво е това?
— Стеганография. Съкратено е стего. Метод на шифроване — по същество скриване на съобщение в снимка.
— Като невидимо мастило?
— Горе-долу, но методът е още по-стар. В древна Гърция бръснели част от главата на някой роб, татуирали съобщение върху кожата му, след това изчаквали косата да порасте и го пращали през вражеската линия. А тук става дума за дигитални снимки, но концепцията е същата. Виж, дигиталните изображения са просто куп цветни точици и нищо повече.
— Пиксели — обади се Чавес.
— Точно така. Всеки пиксел има числена стойност за червено, синьо и зелено, обикновено от нула до 255 в зависимост от наситеността. Всяка от тези точки се съхранява в 8 бита с начална стойност 128 и крайна едно, като намаляват наполовина — 128, 64, 32 и така нататък. Разликата от едно, две или дори четири в тази стойност не е забележима за човешкото око…
— Обърках се — прекъсна го Брайън. — Кажи накратко.
— Всъщност в снимката можеш да скриеш букви, като леко променяш пикселите.
— Колко информация?
— Ами за снимка 64 на 48… половин милион знака, горе-долу. Цял роман.
— Мамка му — промърмори Чавес.
— Там е и лошото — обади се Джак. — Ако използват стеганография, вероятно имат достатъчно мозък да съкращават съобщенията. Говоря за двадесетина променени пиксела в снимка с милиони пиксели. Пословичната игла в купа сено.
— А трудно ли е да шифроваш? — запита Чавес. — И има ли как да използваме техния начин?
— Не. Има купища платени и безплатни програми за това. Едни работят по-добре, други — по-зле, но не е нищо специално. А и не е нужно да е специално, след като само подателят и получателят имат ключ за дешифриране.
— А как се вадят съобщенията? Възможно ли е? Какво ще трябва?
Раундс отговори:
— Ами то е като да разглобиш всяка снимка, да разбереш кои пиксели са променени и колко и след това да извлечеш съобщението.
— Това е точно като за Агенцията за национална сигурност — каза Брайън. — Можем ли да източим…
— Не — отвърна Раундс. — Много ми се иска, повярвай ми, но да им прехващаш съобщенията е едно. Да проникнеш в системата е съвсем друго. Както и да е, тяхната мощ може и да не ни трябва. Джак, има ли програми на пазара?