— Да, но не знам дали имат нужните конски сили. Ще поразпитам. Ако не, може пък да успеем да създадем собствена програма. Ще се обадя на Гавин.
— И така, за Триполи — попита Доминик. — Предполагам, че е било операция на Революционния съвет „Умаяд“?
— Точно така. Всички терористи са били от групи, които участват в него. Половината от клетка в Бенгази, а останалите от други.
— Странна игра — каза Джак. — От всичко, което съм чел за тях, е необичайно да действат така. Обикновено работят само в клетката. Това май е важно.
— Вярно е — съгласи се Раундс. — Да тръгнем по следата и да видим къде отива. Защо ли са си нарушили обичайната практика?
— И къде са останалите членове от Бенгази? — добави Брайън.
— Точно така. Добре, да се върнем на стеганографията: ако не става дума за аномалия, трябва да приемем, че това е стандартната практика на Революционния съвет и може да е такава от доста време, което ще ни затрудни много повече. Сега потенциален източник на информация е всяка интернет страница, използвана преди или сега от тях. Ще трябва да претърсим всичко за изображения — формати JPEG, GIF, битмап, PNG. Всичко.
— А видеозаписи? — обади се Чавес.
— Да, възможно е, но е по-трудно. При компресирането се объркват пиксели. По-добре е да се съсредоточим върху снимките и екранните изображения. Значи хващаме всичко, което можем, и започваме да търсим скрити съобщения.
— Трябва да си намерим някакъв ИП, в случай че ни следят — предложи Джак.
— Ще обясниш ли на английски — предложи Брайън. — Нали ме знаеш мене, големия тъп морски пехотинец.
— ИП е интернет протокол, сещаш се, цифрите, които се виждат на домашната ти мрежа, примерно 67.165.216.132.
— Да.
— Ако търсим по сайтовете от един и същи протокол и ако ония гледат, ще разберат, че друг ги сондира. Ще накарам Гавин да направи така, че да се появяват произволни номера, за да изглеждаме като нормални посетители. А можем дори да пускаме адресите на други ислямски сайтове.
— Добре — каза Раундс. — Окей, да продължаваме. Друго има ли? Казвайте.
— Има ли начин да се провери кога снимките се появяват в даден интернет сайт? — запита Доминик.
— Може би — отвърна Джак. — Защо?
— За да съпоставим датите на изпращане с имейли и операции, за които знаем — такива неща. Може би ако е изпратена дадена снимка, ще тръгнат имейли или обратното. Може да открием някаква схема.
Джак си записа нещо.
— Добра идея.
— Нека поговорим хипотетично — предложи Чавес. — Все мислим, че Емира е някъде в Пакистан или Афганистан. Кога за последно е потвърдено, че е там?
— Преди година — отговори Джак. — Говорили сме за това, че може да се е преместил, а дори и да е сменил външността си, но нямаме доказателства.
— Да приемем, че има. Къде би отишъл? От оперативни съображения или защото сме били твърде близо до дупката му — каза Раундс.
— Къде би отишъл?
— Според мен в Западна Европа — обади се Доминик.
— Защо?
— Заради границите например. Много по-лесно е да се движи човек.
Джак знаеше, че този въпрос е решен с Шенгенското споразумение, уеднаквило граничния контрол и изискванията за влизане в повечето страни — членки на ЕС, като улесняваше трафика между тях почти колкото в северноамериканските държави.
— Не забравяйте и валутата — добави Брайън. — Еврото е прието почти навсякъде. Много по-лесно е да местиш парите си натам-насам и да се настаниш някъде.
— А ако не си е сменил външния вид, ще му е по-лесно да се слее с останалите някъде на юг, по Средиземноморието — Кипър. Гърция, Италия, Португалия, Испания…
— Голяма територия — отбеляза Брайън.
— Е, как ще го търсим? — запита Раундс.
— Ще следим парите — предложи Доминик.
— Правим го вече година, както и Ленгли — отговори Джак. — Финансовата структура на Революционния съвет прави лабиринта в Кносос да изглежда като рисунка върху салфетка в сладкарница.
— Интересно наблюдение, братовчед — каза Брайън и се ухили.
— Съжалявам. От католическото образование е. Искам да кажа, че без да има за какво да се захванем, финансовият ракурс няма да ни помогне. Или поне не сам по себе си.
— Някой правил ли е модел на финансовата им схема? — запита Чавес. — Можем да вземем онова, което знаем за парите им, да го свържем с имейлите и обявите по интернет сайтовете и да видим има ли връзка с разни инциденти.
— Интересно — обади се Раундс.
— Ще се изненадам, ако Националният център за борба с тероризма не е опитвал същото. Ако са имали късмет, онзи вече щеше да е на топло.