— Време е за работа, шефе.
— Да.
Преминаха през митницата и емиграционната служба бавно, но без инциденти, което не ги изненада. Един час след като влязоха в терминала, се намираха отвън, на тротоара. Кларк вдигна ръка за такси и в този момент зад тях се чу глас със силен акцент:
— Не бих ви го препоръчал, господа.
Кларк и Чавес се извърнаха и видяха един белокос мъж с бледосин летен костюм и бяла широкопола шапка.
— Тук такситата са капани на смъртта.
— Вие сте господин Емблинг — каза Кларк.
— Разбира се.
Кларк представи себе си и Чавес само с малките имена.
— Вие как…
— Ваш приятел ми изпрати информацията за самолета по електронната поща. Останалото е просто — търсиш двама души със съответния вид. Нищо очевидно впрочем, но съм развил нещо като… радар, мисля, че така бихте го нарекли. Е, да тръгваме.
Емблинг ги отведе при паркиран до тротоара зелен „Рейндж Роувър“ с тъмни стъкла. Кларк се качи отпред, а Чавес седна на задната седалка. Не след дълго се озоваха сред движението.
Кларк каза:
— Извинете, но акцентът…
— Холандски. Остатък от службата. В Холандия има значително мюсюлманско население и там с тях се държат доста добре. Много по-лесно е да се сприятеляваш, а и да останеш жив като холандец. Въпрос на самосъхранение. А вашите прикрития?
— Канадски писател на свободна практика и фотограф. Пиша статия за „Нешънъл Джиографик“.
— Става за кратко време, предполагам. Номерът е да изглеждаш така, сякаш си тук от доста време.
— И как се прави това? — запита Чавес.
— Изглеждай уплашен и обезсърчен, момчето ми. Напоследък това е пакистанското национално развлечение.
— Интересувате ли се от бърза обиколка на горещите точки? — запита Емблинг след няколко минути. Движеха се в западна посока по улица, Джамруд Форт“ към сърцето на града. — Нещо като кой кой е в Пешавар?
— Да — отвърна Кларк.
Десет минути по-късно отбиха и потеглиха на юг по улица „Бача Хан“.
— Това е Хаятабад — пешаварският вариант на южната централна част на Лос Анджелис. Гъсто населен район, беден, слабо полицейско присъствие, улична престъпност…
— И липса на правилник за движение — отбеляза Чавес и кимна към потока от коли, камиони, колички и мотопеди. Клаксоните звучаха в почти непрекъсната какофония.
— Боя се, че няма абсолютно никакви закони. Тук нападенията с бягство са почти спорт. През последните години градските власти правят опити да вдигнат стандарта на този квартал, но все не успяват.
— Лошо е, когато и полицията спре да се показва — обади се Кларк.
— А, показват се. Две или три коли минават два пъти дневно, но рядко спират, освен ако в момента не убиват някого. Миналата седмица загубиха една от колите си и двама полицаи. И като казвам „загубиха“, имам предвид, че те изчезнаха.
— Всемогъщи Боже — каза Чавес.
— Не и тук — промърмори Емблинг.
В продължение на двадесет минути навлизаха все по-надълбоко в Хаятабад. Улиците ставаха все по-тесни, а къщите все по-разнебитени и накрая се превърнаха в колиби от гофрирана ламарина и намазан с асфалт картон. От сенчестите врати хора с празни погледи наблюдаваха колата на Емблинг и пушеха нещо, което според Кларк не беше тютюн. Пориви на вятъра носеха боклуци по улиците.
— Много по-спокоен щях да се чувствам, ако съм въоръжен — промърмори Чавес.
— Не се тревожи, момчето ми. За късмет специалната служба на армията обича джиповете „Рейндж Роувър“ с тъмни стъкла. Всъщност, ако погледнеш точно сега зад нас, ще видиш как един мъж пресича улицата тичешком.
Чавес се обърна.
— Видях го.
— Когато стигнем следващата улица, ще се затръшват врати.
Джон Кларк се усмихна.
— Господин Емблинг, виждам, че сме дошли при когото трябва.
— Много любезно от твоя страна. Впрочем името ми е Найджьл.
След още един завой се озоваха на улица с магазини от газобетонови блокчета и многоетажни къщи от кирпич и дърво, с очернени от огън или надупчени от куршуми фасади.
— Добре дошли в рая на екстремистите — обяви Емблинг. Посочи някои сгради и изрецитира имената на различни терористични групи — „Лашкар-е-Омар“, „Техрек-е-Джафария Пакистан“, „Сипа-е-Мохамед Пакистан“, „Надийм Командо“, Народен фронт за въоръжена съпротива, „Харкат-ул-Муджахидин Алами“. След друг завой списъкът продължи.