— Не, ако дойде насам. Ако са ни открили, ще иде в противоположна посока.
Момчето затича към тях. Премина през потока коли с натиснати клаксони и префуча край хондата. От задната седалка Чавес каза:
— Една улица по-нагоре. Зави на изток.
Найджъл включи на скорост и спря пред знака стоп, за да изчака пролука в движението. Когато успя, зави надясно.
— Така ще се движим успоредно с момчето две преки.
При следващия знак стоп той зави надясно, после наляво и спря до игрището на едно училище.
— Видях го — обяви Кларк с очи, вперени в страничното огледало.
Момчето влезе в една врата с червена тента и след няколко секунди се появи с друго момче на юношеска възраст, с черна коса и кожено яке. Докато първото момче говореше и жестикулираше, тийнейджърът отиде до стълба на една улична лампа наблизо и се зае да отключва веригата на лимоновожълт мотопед.
— Добре го изигра, Найджъл — каза Кларк.
— Ще видим. Хлапетата с мотопеди тук се мислят за състезатели по мотокрос.
Бързо стана ясно, че това хлапе не прави изключение. Въпреки че скоростта му не превишаваше двадесет и пет мили в час, тийнейджърът се хвърляше рязко в трафика и напомняше на Кларк хвърчило във ветровит ден. Найджъл не следваше мотопеда при всяко криволичене, а караше направо, без да го губи от поглед, и сменяше лентите само при нужда.
Тийнейджърът тръгна на югоизток от казармения район, първо по улица „Бара“, а после на северозапад по околовръстното шосе. Уличните знаци, написани на урду, не означаваха нищо за Кларк и Чавес, но Емблинг съпровождаше пътуването с коментар.
— Пресичаме канала „Кабул“ — обяви той.
Чавес запита:
— Към Хаятабад ли наближаваме?
— Набито око имаш. Да. Имаме още две мили. Сега се качваме по „Гул Мохар“.
В последната секунда мотопедът сви рязко надясно през две ленти и пое по отбивката. Емблинг, който се намираше в далечната дясна лента, просто даде мигач и го последва.
Следващите двадесет минути тийнейджърът направи нещо, което можеше да се нарече химическо чистене, и Кларк трябваше да признае, че го извърши доста добре. Минаха край университета, Министерството на туризма и британското гробище, докато накрая обектът тръгна на север по улица „Паджаги“, мина край голф клуба „Пешавар“ и отново пресече канала „Кабул“. Скоро излязоха в покрайнините на града. Отляво и отдясно се появиха квадрати зелени напоявани поля. Емблинг изостана, докато мотопедът не се превърна в яркожълто петънце.
Шест мили по-нататък мотопедът зави на запад и тръгна по криволичещ път с дървета отстрани, после спря в тясна алея. Емблинг спря неколкостотин метра по-надолу по пътя, направи обратен завой и изключи двигателя. Седяха и чакаха. Толкова далече от града нямаше клаксони и рев на двигатели. Минутите се точеха и измина половин час.
Откъм пътя се чу неравномерното пукане на мотопеда. Емблинг запали двигателя и ускори четвърт миля до следващата отбивка, по която тръгна, и изключи от скорост, като продължи надолу, докато главният път почти се изгуби. Пред тях се виждаше стара плевня с частично хлътнал покрив. Чавес се извъртя на седалката. След малко главата на момчето отмина.
— Ти решавай, Джон.
— Остави го. Мисля, че намерихме каквото търсим. Ако отива да провери мястото за получаване на куриерската пратка, ще се върне достатъчно бързо.
Така стана — четиридесет минути по-късно. Няколко секунди след като мотопедът отмина, двигателят му угасна.
— Бих казал, че ти намери жертвата си — отбеляза Емблинг.
Кларк кимна.
— Хайде да минем покрай мотопеда отново и да огледаме.
Един час по-късно отново в къщата на Емблинг Кларк и Чавес седяха и пиеха чай, а домакинът им проведе три разговора по телефона на картечен урду. Остави слушалката и каза:
— Това е частна охранителна фирма.
— От кого ли се бои?
При тясната алея бяха видели бял микробус с номера в бяло и червено, а по-надолу — двуетажна къща.
— Това не знам, а и не открих името на клиента. Фирмата е относително нова. Всъщност от миналата седмица е. Двама души на смяна, работят денонощно.
Кларк погледна часовника си. Мръкваше се след пет часа. Погледна Чавес, който вече беше прочел мислите на партньора си.
— Хайде да идем да го приберем.
— Найджъл, предполагам нямаш железа…
— Имам. Всъщност плашещо много са.
47
ДВА ЧАСА СЛЕД ЗАЛЕЗА Кларк вкара хондата на Емблинг в пътя към изоставената плевня. Изключи от скорост, угаси двигателя и остави колата да се спусне по инерция по склона и да влезе в сянката на сградата. Когато спряха, той дръпна ръчната спирачка, Чавес изключи плафона и излязоха навън.