Найджъл не ги беше излъгал за оръжейните си запаси, които съхраняваше в стар куфар в гардероба. Двамата си избраха пистолети „ЗИГ Зауер“ Р226 калибър 9 мм със заглушители. И двамата имаха зад гърба си много часове на стрелбището с този пистолет. По настояване на Емблинг двамата взеха и по една кожена палка, натъпкана с олово.
— Човек никога не знае кога ще прояви милосърдие — каза англичанинът с усмивка.
— Какъв е планът? — запита шепнешком Чавес.
— Вероятно отвън има един пазач, който стои на място или обикаля, и втори вътре. Ще оправим първия, след това ще се заемем с другия, като му дойде времето. Динг, опитай първо с палката. Колкото по-малко тела оставим, толкова по-добре.
— Съгласен съм.
Разделиха се. Кларк тръгна в западна посока през дърветата покрай плевнята, а Чавес — покрай канавката отстрани на главния път.
— На позиция съм — чу глас в слушалката си Кларк.
„Бърз е — помисли Кларк. — Ех, какво нещо е младостта.“
— Стой на място и чакай.
Без да бърза, премина през храсталака, като внимаваше да не вдига шум и се оглеждаше за трудно видими в тъмното ниски клони. След четвърт миля дърветата се разредиха и скоро той се озова в северния край на обръщалото срещу отбивката на пътя за плевнята.
— На позиция съм — прошепна той. — Ти къде си?
— В края на канавката, срещу насипа край пътя.
— Виждам един часови. Седи на градински стол до предната броня на микробуса.
— Какво?
— Седи на градински стол, пуши и гледа към мен.
Който и да беше наел тези охранители, си харчеше парите напразно.
— На бронята вдясно от него има един „Тип 56“.
„Тип 56“ беше китайското копие на АК-47. Не със същото качество, но определено достатъчно неприятен.
Чавес се обади:
— Виждам включена лампа на долния етаж, от моята страна.
— Тук е тъмно. Никакви движения. Тръгвай, когато си готов.
— Разбрано.
Макар да знаеше, че Динг идва, Кларк го забеляза чак на три метра от задната броня на микробуса. Девизът на предишната група на Чавес беше „нинджите владеят нощта“. Динг все още я владееше.
Чавес стигна до бронята, надникна край задния калник, след това клекна и зачака.
— Нищо — прошепна Кларк след минута.
В отговор получи двойно щракане в слушалките.
Чавес се върна назад, заобиколи микробуса и се загуби от погледа на Кларк. След десет секунди изникна зад седналия часови. Ръката му се изправи, а после се спусна рядко. Часовият се свлече напред и се облегна на решетката на колата. Чавес го изправи обратно на стола и смачка падналата му цигара.
— Готов съм.
— Ясно. Тръгвам.
Срещнаха се в сенките до южната страна на къщата. Верандата и предната врата се намираха вляво. Кларк поведе и двамата стигнаха до входа към верандата. Вътрешната врата стоеше отворена, но комарникът беше затворен. Двамата се качиха на верандата и застанаха от двете страни на вратата. От вътрешността на къщата се чуваха слабо звуци от телевизор. Кларк, който се намираше от страната на резето, протегна ръка и го провери. Заключено. Бръкна в задния си джоб, отвори с палец ножчето си и внимателно постави върха в мрежата, след което натисна острието надолу, докато направи двадесетсантиметров разрез. Затвори ножа и го върна в джоба си, а после бръкна през процепа и намери онова, което търсеше. Чу се леко щракане. После извади ръката си и остана неподвижен цяла минута.
Кларк кимна и Чавес отговори със същото, после мина странично пред вратата, като зае позиция зад Кларк, който посегна и натисна дръжката на вратата. Отвори я два-три сантиметра, спря и после опита още толкова. Независимо колко стари и в какво състояние са, комарниците обикновено скърцаха. Може би защото са изложени на стихиите.
Тази врата не ги разочарова. По средата пантите изскърцаха. Кларк замръзна. Чавес пристъпи напред, за да погледне под протегнатата му ръка в къщата. Отдръпна се и даде сигнал, че е чисто. Бавно, сантиметър по сантиметър Кларк отвори вратата докрай. Влезе с вдигнат пистолет. Чавес пое вратата, мина през нея и леко я затвори зад себе си, като тя пак изскърца леко.
Озоваха се в кухня. Дървени плотове, шкафове и мивка вляво, и кръгла маса в средата. Сводеста врата отдясно водеше към друга стая. Чавес я провери и вдигна палец. Минаха през нея и влязоха в хол. Отдясно стълбище водеше към втория етаж. Напред имаше къс коридор. Оттук се чуваха звуците от телевизора. Двамата застанаха до стените, влязоха в коридора и бавно, като пристъпваха и спираха, стигнаха на три метра от една отворена врата. Вътре Кларк виждаше отблясъци по стените от синьосивкавата светлина на екрана.