Кларк доближи касата на вратата. Кимна на Динг, който се промъкна покрай дясната стена, докато можеше да надникне под ъгъл през вратата. Отстъпи и даде сигнал. Двама мъже на столове. Единият до вратата е въоръжен. Кларк отвърна с жест: „Аз ще се заема с него. Ти почисти.“
Чавес кимна.
Кларк прехвърли пистолета в лявата си ръка и измъкна палката от колана. С рязко движение се наведе през касата, видя целта и удари мъжа по слепоочието. Онзи още не беше паднал, когато Чавес се озова в стаята с вдигнат пистолет. Спря. Свъси вежди. Повика Кларк с пръст и той влезе.
Техният човек спеше.
Чавес го събуди с леко почукване с цевта на пистолета по носа. Докато онзи мигаше, Чавес запита:
— Английски?
Мъжът се притисна назад на стола си.
— Английски? — повтори Чавес.
— Да, говоря английски.
Кларк каза:
— Погрижи се този и господин Градински стол да не действат. Аз ще го поема.
Чавес събори охранителя на пода, хвана го за китката и го повлече през коридора към хола, а после излезе навън.
— Как се казваш? — запита Кларк своя домакин. Не получи отговор.
— Ако не ми кажеш името си, ни чака дълга и грозна нощ. Да започнем с малкото ти име. Нищо лошо не искам.
— Абас.
Кларк дръпна празния стол на охранителя, завъртя го и седна така, че коленете му опряха в коленете на мъжа.
Комарникът се отвори и се затръшна шумно. Чавес влезе с първия часови на рамо. Безцеремонно го хвърли до другия.
— Намерих лепяща лента в колата — каза той и се зае за работа. След като привърши, дойде при Кларк.
— Хайде да започнем правилно — каза Кларк на Абас. — Нали разбираш какво ти казвам?
— Да.
— Не мисля, че се казваш Абас. Моят приятел ще огледа къщата ти за неща с име. Ако името не е Абас, ще започнем да ти причиняваме болка.
— Казвам се Обаид. Обаид Масуд.
— Добре.
Кларк кимна на Динг, който стана и започна да тършува.
— Искаш ли да промениш отговора си, докато все още има време?
— Казвам се Обаид Масуд. Вие кои сте?
— Зависи как ще ми отговориш на въпросите. Ако сътрудничиш сме приятели. Ако ли не… Кажи ми за охраната си. Защо според теб са ти нужни?
Масуд сви рамене.
— Виж, според мен ти явно не се криеш от полицията или армията, защото те щяха вече да са тук, което ме кара да мисля, че си се събрал с лоша компания. Може би някой, за когото си работил?
Чавес се появи отново. Кимна.
— Казва истината.
— Някой, за когото си работил? — повтори Кларк.
— Може би.
— Революционният съвет „Умаяд“?
— Не.
— Гледаш ли бейзбол?
Масуд вдигна вежди.
— Гледал съм.
— Ще те лишим от втори страйк — каза Кларк. — Още една лъжа и те прострелвам в стъпалото. Питал ли си се как те намерихме?
— Тайниците?
— Точно така. И откъде според теб ги знаем?
— Ясно.
— Според мен не ти е ясно. Ние те намерихме. И те могат да те намерят.
— Вие сте американци.
— Вярно е. Ти трябва да решиш дали ни мразиш повече, отколкото се боиш от тях. Защото ако не получим отговори, ще те закараме в Хаятабад и ще те изхвърлим от колата.
Това привлече вниманието на Масуд.
— Не го правете.
— Убеди ме да не го правя.
— Работех за ДМР. Аз… премествах хора. Преселвах ги.
— Като пътнически агент на черния пазар ли? — отбеляза Чавес.
— Да, може да се каже. Преди осем месеца ме потърсиха. — Кой?
— Не го познавам и не съм го виждал оттогава.
— Но са от Революционния съвет, нали?
— Това го разбрах после. Предложи ми доста пари да придвижа някакъв човек.
— Колко пари?
— Двеста хиляди щатски долара.
— Срещал ли си този човек?
— Не.
— Какво точно прави за онези?
— Паспорти, документи, частни самолети. Уреждане на плащания на когото трябва в митниците и в емиграционния отдел. Пет месеца ми трябваха, за да уредя всичко. Онези имаха много прецизни искания и ме караха да проверявам два или три пъти всяко нещо.
— Кога им предаде всичко?
— Преди два месеца.
Чавес се обади:
— Всичко ли им даде?
— Какво имате предвид?
— Запази ли копия?
— Документи ли?
Кларк се тросна:
— Всякакви копия, Обаид.
— Има един харддиск.
— Тук ли е?
Масуд кимна.
— Залепен е с тиксо отдолу на мивката в кухнята, в найлонов плик.
Чавес тръгна към вратата. Върна се след минута с найлонов плик в ръка. В плика имаше диск с размерите на тесте карти.