Кацнаха малко грубо. Изглежда и пилотите чувстваха умора. Ужасен живот живееха според Хади. Цял ден седят, не се движат, постоянно променят вътрешния си часовник за различни места и часови пояси. Но всеки имаше своето място на света, а и заплатата я биваше, само дето работата беше неприятна дори за неверници. Неговата задача и прикритието му изискваха той да се държи приятно с всички. Това включваше и неверниците, които редовно ядат свинско. Трудно беше, но мястото му в живота го налагаше. Самолетът спря и заедно с останалите 153 души на борда Хади стана, взе си ръчния багаж и тръгна към вратата.
Човек лесно можеше да разпознае канадските служители по сините фуражки, безизразните лица и шарещите очи. Посрещачи, които пет пари не дават кого посрещат в неверническата си страна. Наблизо може и да имаше джамия, но той нямаше да припари до нея. Местните власти позволяваха на мюсюлманите да се молят на Аллах в собствена джамия, но със сигурност ги наблюдаваха, а и снимаха. А той трябваше да е невидим.
— Кацнаха — обади се Кларк, който гледаше телевизионния монитор на три метра от тях.
— Всички знаем, че той пикае прав — напомни им Доминик.
„Къде ли е най-близкият кенеф?“ — запита се Кларк. Много хора отиваха там след кацането, защото предпочитат да не използват тоалетните в самолета. Нямаше да е зле да предвидят и тази възможност. Шпионите не са роботи. Всеки си има особености, които, ако ги знаеш, го правят уязвим. Помисли си, че никога не е бил контрашпионин. Разпознаването на шпиони не го интересуваше… но може би сега щеше да помогне. Ще види. Търсеха някакъв арабин, вероятно към четиридесетгодишен. Не знаеха колко е висок, колко тежи и какъв е цветът на очите му. Обучен е и вероятно щеше да действа по съответния начин.
Е, щеше да има посрещач. Знаеха това. Някой щеше да му подаде билет за следващия полет. Вероятно не така добре обучен. По-скоро някой рядко използван. Може би човек, който се надява да си спечели повишение в организацията, към която принадлежи. Дали познава пристигащия по лице? Може би, а може би не. Вероятно шофьор? Ще се оглежда. Ще се вглежда в лицата, за да го разпознае. Ще държи ли надпис с името? „Да, сигурно „ЕМИРА МЕ ПРАЩА“ — помисли Кларк и изсумтя. Виждал беше глупаци, но не чак такива. Такъв спокойно може да се гръмне пред камерите на охраната. Тези хора не са професионалисти, както той го разбираше, но не са и глупаци. Някой ги е обучил или инструктирал организацията им как да ги подготви за работа на терен. Не е толкова трудно. Нюансите идват с опита, но за основните неща може да се досети всеки. Четиримата стояха на линия. Това не беше умно. Кларк се премести до Доминик.
— Разделете се на двойки, на отсрещните страни на преградите. Доминик, ти с Брайън. Джак, ти си с Динг и с мен.
Доминик и Брайън отидоха при ескалатора, а после се отдалечиха, за да се появят от другата страна срещу Кларк и Чавес. Джак се потупа по носа и близнаците повториха сигнала.
— Какво мислиш, Доминго? — запита Джак.
— За кого, за тях ли? Добри инстинкти, малко недодялани, но това е нормално. Ако възникне проблем, според мен ще се справят.
— Добре като за нинджа — намеси се Кларк.
— Нощта е наша.
Доминго помнеше уменията, научени преди много време. Трудно беше да го забележи човек. Заради ниския му ръст хората често го пренебрегваха. Можеше да се издаде с очите си, но само ако отделиш време да се вгледаш, а и не беше достатъчно едър за разните печени типове, докато не се окажеха проснати по гръб и замислени какво става по дяволите. Времената се бяха променили от дните на Кларк на тюлен. Новите бойци изглеждаха като маратонци — ниски и кльощави. Живееха по-дълго, защото е по-трудно да ги уцели човек. Но имаха различни очи и там се криеше опасността. Ако имаш достатъчно мозък да я видиш.
— Малко съм нервен — призна Джак.
— Дръж се нормално — отговори Кларк. — Не се старай прекалено. И не гледай обекта право в очите, освен ако не проверяваш дали се оглежда, но тогава го прави бързо и внимателно.
„Кой си ти, Хади? — питаше се Кларк. — Защо си тук? Къде отиваш? С кого искаш да се срещнеш?“
Нямаше вероятност да зададе нито един от тези въпроси или да получи отговори. Но съзнанието разсъждава самостоятелно през цялото време, особено при по-интелигентните и активни мозъци.
49
ХАДИ МОЖЕШЕ да е първи на опашката, но измисли как да се забави, за да избегне това. Не трябваше да се преструва на уморен. Заедно с полета от Марсилия и престоя в Милано излизаше, че е прекарал петнадесет часа във въздуха и намаленото количество кислород заради постоянния натиск върху седалката си казваше думата. Още една причина да се чуди на летците и мизерната им работа.