— Фотоапарат — рязко нареди Кларк, като се надяваше, че Джак знае как да снима незабелязано.
Всъщност той се справи доста добре, настроил обектива на двукратно или трикратно увеличение. Колата беше форд „Краун Виктория“ от нов модел, каквито използваха по-евтините фирми за превози. Според Кларк, който започна да скъсява разстоянието до колата, всичко дотук съответстваше на прикритието.
— Ето билета от „Чикаго уест“ — каза шофьорът, като подаде плика към задната седалка.
Хади отвори плика и разгледа билета. Изненада се от дестинацията. Провери часовника си. Почти точно навреме. Добре че пътниците от първа класа слизаха по-бързо до емиграционната служба.
— Колко време имаме до следващия терминал?
— Две-три минутки — отговори шофьорът.
— Добре — отговори Хади и запали цигара.
Колата тръгна. Кларк видя това, но продължи да върви. Продължи така, докато колата не се отдалечи на сто метра, след което бързо се върна до такситата за пристигащи и се качи в едно.
— Накъде? — запита шофьорът.
— Ще ти кажа след минутка. Джак?
— Виждам го — увери го младежът. Колата чакаше след други за плащане на паркинга. Джак я снима още два пъти, за да хване номера, който вече беше наизустил. За да е сигурен, си го записа в тефтерче, което винаги носеше в джоба на сакото си.
— Добре — каза Кларк на шофьора. — Виждате ли онзи черен форд ето там?
— Да, господине.
— Следвайте го.
— Филм ли снимате? — запита весело шофьорът.
— Да и аз съм звездата.
— Знаете ли, че съм го правил? Истински филм. Много добре плащат да караш кола.
Кларк разбра намека, измъкна портфейла си и подаде две банкноти по двадесет долара.
— Става ли?
— Да, господине. Обзалагам се, че онзи отива на трети терминал.
— Да видим — отговори Кларк. Сега не отделяше поглед от форда, който се движеше по характерно обърканите пътища, несъмнено разчертани от някой бездушен идиот, чиято работа е да проектира терминали. Кларк познаваше достатъчно летища, за да е убеден, че всички архитекти учат на едно и също място.
Шофьорът на таксито се оказа прав. Фордът спря пред знака на „Юнайтед Еърлайнс“ и сви надясно към бордюра. Вратата на шофьора се отвори, той излезе и отиде до вратата на пътника.
— Позна… Как се казваш? — запита Кларк.
— Тони.
— Благодаря, Тони. Приятен ден.
Кларк и Джак изскочиха от таксито. Джак държеше фотоапарата в ръка, добре скрит, но готов за действие.
— Онзи пуши — отбеляза Кларк.
Освен това мъжът позираше добре. Понякога късметът просто работи.
— Добре, сега ме снимай — каза Кларк и застана в поза. Джак се подчини и след това Кларк се приближи, уж да каже нещо безобидно, но запита:
— Хвана ли го?
— Да. Сега какво?
— Сега ще опитам да си купя билет за Чикаго. Ти го следвай до входа към чакалнята и ме извикай, когато разбереш с кой полет ще лети.
— Ще успееш ли да си вземеш билет толкова бързо?
— Е, ако не успея, по-зле отсега няма да стане.
— Ясно — съгласи се Джак. — Разбрах.
Зае се със задачата, като застана на петдесетина метра от Хади, който се наслади на всяко дръпване от цигарата си, преди да се обърне и да влезе в сградата. Джак се увери, че го е заснел добре, след като провери фотоапарата.
Кларк отиде до гишето на „Юнайтед“, зарадван, че нямаше голяма опашка.
Хади свърши цигарата и захвърли фаса на тротоара, вдиша дълбоко свежия въздух, който не миришеше на застояло както в салона на самолета, и влезе в сградата. Джак го следваше на дискретно разстояние, стиснал телефона си в дясната ръка. Хади тръгна направо към коридора и провери монитора от дясната страна. Движеше се като всеки нормален човек, който гледа да не закъснее за самолета. След десет минути седна в зоната на портал D-28. Джак се обади по телефона.
— Кларк — отговори гласът от другия край.
— Джак се обажда. Портал D-двадесет и осем, полет едно-едно-нула-осем.
— Ясно. Претъпкано ли е?
— Не, но птицата седи близо до коридора към самолета и остават двадесет и пет минути до качването. Действай.
— Добре.
Джон приближи до гишето, изчака някакъв бизнесмен да си вземе билета и се усмихна на служителката.
— Полет едно-едно-нула-осем за Чикаго, ако обичате. Първа класа, по възможност, но съм съгласен и на обикновен билет.