— Много повече. Населението е непостоянно. Хората тук не познават никого освен най-близките си приятели. Също както в Ливан преди време.
— Или както в Бахрейн сега?
— Това е твърде близо до кокала.
Не трябваше да обяснява. Твърде много саудитски араби идваха тук с лимузините си, за да се насладят на удоволствията на плътта, и доста от тях можеха да го познаят по гласа, ако не по новото лице. Саудитското кралско семейство искаше смъртта му колкото и американците. И наистина биха разположили екрани на площад „Клъц-клъц“ в Рияд, от които неверниците да наблюдават последните му мигове и да ги запишат с миникамерите си и други записващи устройства. Много награди имаше за главата му… А и цената на американците съвсем не беше най-висока.
— Ела. Хайде да ти намерим хубаво легло.
Хади го последва в кухнята, откъдето свиха наляво към спалните.
— Тук на сигурно място ли си? — запита той.
— Да, но мога да изчезна за няколко минути. Не е идеално, обаче е най-доброто, което може да се уреди.
— Проверяваш ли си маршрута за бягство?
— Всяка седмица.
— Така правя и аз в Италия.
— Почивай! — нареди Емира, като отвори вратата към спалнята. — Имаш ли нужда от нещо?
Хади поклати глава.
— Гладен съм, но ми се спи. Ще се видим утре сутринта.
— Лека нощ, приятелю.
Емира затвори вратата. След почти шест хиляди мили във въздуха приятелят му имаше правото да е изтощен.
51
БЕЛ И ГРЕНДЖЪР чакаха в офиса на Хендли, когато влязоха Джак и Кларк.
— Открихме го в Чикаго — обясни Кларк, като се отпусна уморено на един въртящ се стол. — Стигна до Лас Вегас. След това не знам. От „Маккарън“ можеш да идеш навсякъде. До Лос Анджелис, Сан Франциско, а и обратно на източното крайбрежие, по дяволите.
— Под какво име пътува? — запита Бел.
— Джоел Клайн. Еврейско, моля ви се. Всъщност има смисъл. Според мен можем да разгледаме по компютрите дали е взел самолет оттам нататък, но кой може да каже дали не е с друго име?
— Вече проверяваме — увери го Гренджьр. — Все още няма попадения. Нямаше и идеи.
— Ако трябва да се басирам, ще кажа, че в момента спи някъде и сигурно ще продължи пътуването утре. Нямаме достатъчно хора, Рик. За тези неща ни трябват повече хора и очи.
— Действаме с това, което имаме — каза Бел.
— Да.
— Има една възможност — обади се Джак. — Ами ако дестинацията му е Лас Вегас? Тогава какво?
— Тази мисъл ме плаши — отвърна Гренджър. — Това значи, че там има действаща клетка на Революционния съвет.
— Разкажи ни за Пешавар — каза Хендли няколко минути по-късно.
Кларк се разрови из чантата си и сложи диска на Масуд на бюрото. Представи пътуването в сбит вариант.
— Не знам защо не преровиха къщата — каза. — Според Масуд всичко, което е правил за Революционния съвет, е копирано тук. Трябва да приемем, че е помогнал на Емира да се премести.
— Засега ще го приемем.
Хендли кимна на Бел.
— Рик, можеш ли да слезеш до Гавин? Накарай го да ни прати съдържанието на този диск спешно.
След това каза на Кларк:
— Искаш ли да се обадиш на Мери Пат?
— Вече се обадих. Тя идва насам.
Хендли вдигна телефона и се обади до фоайето:
— Ърни. Гери се обажда. Имаме посетител. Мери Пат Фоли. Точно така. Благодаря.
Мери Пат застана на вратата на Хендли след четиридесет минути.
— Хубава стая — каза тя. — Струва ми се, че съм си сбъркала работата.
Мина по килима и стисна ръката на Хендли.
— Радвам се да те видя отново, Гери.
— И аз теб, Мери Пат. Това са Рик Бел и Сам Гренджър. Мисля, че познаваш Джак Райън.
Последваха още ръкостискания, като в погледа на Мери Пат се четеше изненада.
— Пазиш семейното наследство? — запита тя Джак.
— Още е рано да се каже, госпожо.
— Казвам се Мери Пат.
— Седни — покани я Хендли.
Жената се настани до Кларк.
— Изглеждаш уморен, Джон.
— Винаги изглеждам така. От светлината е.
— Нека си сверим часовниците — каза Хендли.
Кларк разказа същите неща и на Мери Пат. Когато свърши, тя подсвирна леко.
— Значи се мести. Това е важно. Човек като Масуд е необходим само ако ще напускаш района — обясни Гренджър. — Скоро ще получим съдържанието на харддиска.
— От него няма да узнаем къде е той — предрече Мери Пат. — Емира е твърде хлъзгав. Сигурно ползва и други като Масуд. Използвал ги е, за да стигне на етапи до място, където изчезва от радара. Най-много да се доближим до него.
— Което е адски повече от сегашното състояние — отбеляза Рик Бел.