Докато Биъри и неговите хора се ровеха из диска на Масуд, а Кларк и Чавес спяха на кушетките в стаята за почивка, Джак насочи вниманието си към флашката, която Динг беше взел от терориста в Триполи. След като установи, че тя съдържа кодирани съобщения, двамата с Биъри решиха да опитат да ги разбият със свиреп алгоритъм и първият, който успееше, щеше да получи безплатна пържола за вечеря. Макар и зает с диска на Масуд, Джак чувстваше, че има преднина.
След два часа ровене единият от алгоритмите попадна на злато и пикселите на една снимка започнаха да изчезват от екрана. Файлът беше голям, почти шест мегабайта и затова декодирането щеше да отнеме няколко минути. Джак вдигна телефона и се обади на Гренджър. След две минути Джак имаше аудитория от осем души, които стояха над раменете му и наблюдаваха монитора, на който снимката се разграждаше.
— Какво е това, по дяволите? — запита Брайън и се наведе.
Снимката изглеждаше размазана и лишена от цвят. Джак я вкара във фотошоп и я изчисти с разни филтри, като си поигра с контраста и яркостта, докато не получи чист образ.
Настъпилата тишина продължи десет секунди.
Изображението с размери 8x10 беше в стил от 1940 година: тъмнокоса жена в бяла памучна селска рокля седеше на бала сено със скромно скръстени крака. От кръста нагоре нямаше дрехи и невъзможно големите й гърди висяха чак до бедрата.
— Цици — отбеляза Сам Гренджър. — Господи, Джак, откри цици.
— О, мамка му — измърмори Джак.
Всички избухнаха в смях.
Доминик каза:
— Джак, перверзнико… колко малко те познавам.
Брайън го последва:
— Значи, Джак, колко точно пиксели чистиш в свободното си време?
Последва още смях.
— Много смешно — възропта Джак.
След като смехът утихна, Хендли се обади:
— Добре, да се махаме и да оставим господин Хефнър[31] да си върши работата. Добре се справяш, Джак.
В четири часа Джак събуди Кларк и Чавес.
— Време е за шоу, момчета. След пет минути в заседателната зала.
Двамата дойдоха след четири минути, въоръжени с големи чаши за кафе. Всички вече седяха: Хендли, Гренджър, Бел, Раундс, Доминик и Мери Пат. Кларк и Чавес заеха местата си. Раундс откри срещата. Вдигна глава от резюмето на Биъри отпреди няколко минути.
— Много от това тук са детайли, които може да са ни полезни после. Големите неща са три.
Той взе дистанционното управление и го насочи към големия широкоекранен телевизор. На екрана се появи първата страница на паспорт.
— Ето как е изглеждал нашият човек преди шест до девет месеца.
Всички около масата мълчаха.
— Прилича на снимките, които имаме — обади се Бел.
Раундс каза:
— Подправен френски паспорт. Висококачествена работа. Печатите, листовете, подвързването — идеално направени. Според диска на Масуд Емира е използвал този паспорт преди три месеца. От Пешавар до Душанбе, Таджикистан, после до Ашхабад, Волгоград и Санкт Петербург. След това — нищо.
— Дотам го е закарал Масуд — добави Доминик.
— Това не може да е окончателната дестинация — обади се Джак. — Може би го е поел друг пласьор.
Кларк отбеляза:
— Ако погледнем полетите най-общо, ще видим, че по принцип се движи в северозападна посока. Удължиш ли пътя още малко, стигаш във Финландия или Швеция.
— Швеция — каза Мери Пат. — За пластична хирургия?
— Може би — отвърна Гренджър.
— Дали няма общо с „Хласек Еър“? — запита Чавес.
— Може. Ако Масуд го е прехвърлил до Санкт Петербург, това означава, че е заменил френския паспорт с нов. Ако е отишъл в Швеция или Финландия с нов паспорт, нямаше да може да кацне никъде след това — или поне не по законния начин.
— Я обясни — обади се Хендли.
— Не може да използва старото си лице в следващия паспорт, а и няма как да си направи нов с бинтовете, затова мирува, докато се заличат отоците и белезите, и тогава урежда паспорта.
— Хайде да се върнем малко назад — каза Джак. — Кой пласьор го е поел от Санкт Петербург? Този въпрос трябва да си задаваме.
— Игла в купа сено — отговори Бел.
— Може би не — обади се Мери Пат. — Масуд е бивш служител на полицията. Революционният комитет го е избрал, защото е професионалист. Биха искали същото и в Русия. Може би трябва да търсим някой бивш служител на ФСС или КГБ.
— Или ГРУ — добави Раундс. — Военното разузнаване.
— Точно така.
— Има ли начин да намалим списъка, Мери Пат? — запита Кларк.
— Може би. Това умение е доста специализирано. Вероятно е нужен човек, който е работил с нелегални. Такива ги има още много.