— Ровех се в един сайт на Революционния съвет, когато се натъкнах на това.
Той насочи дистанционното към големия монитор на стената. След няколко секунди на екрана се появиха три изображения едно до друго — на първото се виждаше мъж, увиснал на бесилка в гола стая; втората снимка показваше същия мъж на пода, а отрязаната му глава стоеше отстрани; а на третата от двете страни на отрязаната глава лежаха отрязаните стъпала.
— Господи, това е сериозно — каза Брайън.
— Кой е сайтът, Джак? — запита Раундс.
Райън каза адреса и продължи:
— Това е сайт на Революционния съвет, но до момента на него имаше само пропаганда — дрън-дрън, наври го на неверника, ще го гоним до дупка и подобни.
— Е, тези снимки определено не са от този вид насърчителен материал — обади се Динг Чавес.
— Това е наказание — обади се Кларк, загледан в екрана.
— Какво мислиш?
— За тях бесенето е стандартен начин за екзекуция, а обезглавяването е малко допълнително унижение — нещо от Корана е, доколкото си спомням, но стъпалата… Това ли е посланието?
— Какво, да не е опитал да бяга? — запита Доминик. — Да напусне Революционния съвет?
— Не. Опитал е нещо и вишестоящите не са останали доволни. Това съм го виждал в Ливан през 1982. Някакво разклонение на „Хамас“, не помня името му, взриви автобус в Хайфа. Седмица по-късно намериха водачите точно така — обесени, обезглавени и с отсечени стъпала.
— Адски начин да си кажеш мнението — обади се Чавес.
Раундс запита:
— Джак, този сайт откъде се поддържа?
— Ето това е най-интересното — отговори Райън. — От Бенгази.
— Бинго — каза Доминик. — Съвсем скоро след посолството в Триполи… На какво се басирате, че това е заради непозволената мисия?
Никой около масата не се обзаложи.
— Ами ако не е само наказание? — предположи Джак.
— Обясни — каза Раундс.
Отговори Кларк:
— Това е предупреждение. Онзи случай в Ливан… Там след две седмици „Хамас“ опитаха да вкарат кола бомба в английското посолство на една пряка от мястото на взривения автобус. Нападението пропадна, защото техните разузнавачи все още се занимаваха с автобуса.
— Същият принцип може да е в сила и тук — каза Джак. — Казват на другите клетки да внимават.
— Да, но в полза на какво? — запита Чавес.
53
НАСТЛАНАТА С ЧАКЪЛ алея, която излизаше от плажа, изглеждаше почти девствена, може би защото по нея нямаше никакво движение, не я тъпчеха животни, а и суровият климат убиваше или осакатяваше всяко растение.
Муса махна за последно на капитана Виталий, след което кимна тържествено на Идрис, на когото заповяда да остане след групата. Макар и да нямаше вероятност капитанът да си иде, преди те да се върнат, Идрис щеше да убие двамата руснаци. Трудно щеше да е да управляват корабчето по обратния път без тях, но Аллах ще им покаже пътя.
Муса влезе в кабината откъм страната на пътника. Фауаз, който вече седеше зад волана, включи двигателя, а Нумаир и Табит се качиха в каросерията.
— Давай — нареди Муса. — Колкото по-скоро свършим онова, за което сме дошли, толкова по-скоро ще се махнем от това проклето място.
Фауаз включи на скорост и потегли нагоре по хълма.
Фарът и колибката до него се намираха само на километър или може би петстотин метра нагоре по склона. Виталий и Ваня седяха на въртящите се столове в рубката и наблюдаваха камиона с биноклите, пиеха чай и пушеха цигари, замечтани за повече хапване, а музиката по радиото ставаше все по-лоша. Пазачът, когото Фред остави, стоеше до парапета и ги наблюдаваше. На изток се виждаше зелената тундра и всичко изглеждаше съвсем безлично — вероятно един зелен килим изглежда за мишката точно така.
Виталий продължи да наблюдава как двама от групата слязоха от камиона и започнаха с ръкомахане да насочват шофьора на заден към ламаринения навес.
Виталий не беше виждал генераторите, които захранваха фара. Чувал беше, че съдържат радиоактивен материал, но не знаеше какъв е принципът им на работа. Освен това се носеха слухове, че някои от генераторите са изчезнали, но нищо такова нямаше по важните фарове в тази част на крайбрежието. Нищо чудно това да са просто малки дизелови генератори. Лампата във фара обикновено е слаба, не повече от сто вата, което изненадваше и дори удивяваше незапознатите. Специалните лещи концентрираха светлината в тънък като молив лъч, чийто диапазон се определяше от височината на фара, а в тъмната нощ всяка светлина изглежда ярка. Виталий смяташе, че фаровете са отживелица, останала от стари времена, преди века на електронните устройства. Неговите пътници например щяха да му дадат пари да си купи съвременна система за глобално позициониране, сигурно от новите японски модели, които вървяха по 600 евро — по-малко от новата кола, за която мечтаеше. Та какво значение щеше да има генераторът, по дяволите?