— Безсмислици. Кога ще стигнем плаващата работилница?
— След около два часа. Не много след това ще се стъмни, та ще трябва да чакате до сутринта. Не е редно да се мотаете там в тъмното.
— Така е.
— Не каза какво точно търсите. Проби ли?
— Моля?
— Проби от камъни и почви. За това идват повечето като теб — пръст. Изпитват я за разни неща.
— Точно така — отговори Аднан. — Пръст.
54
ЕДИНИЯТ НЕДОСТАТЪК бе, че вероятно някой можеше да забележи идващите и тръгващите коли.
Арни влезе първи. Президентът Райън го посрещна и го заведе в хола.
— Готов ли си? — запита бившият шеф на кабинета му.
— Не съм сигурен — призна Джак.
— Е, Джак, ако имаш съмнения, по-добре ги изгони днес. Или искаш още четири години с Ед Кийлти в Белия дом?
— Не, по дяволите — отговори почти автоматично Джак. След това се замисли. Наистина ли е толкова арогантен, че да се мисли за спасител на Съединените американски щати? Подобни мигове на самоанализ идваха бързо. Той не измерваше егото си по скалата на Рихтер или с вдигане на десета степен. Предстоящата кампания изобщо нямаше да е забавна.
— Ето какъв е проблемът: силата ми е в националната сигурност — каза Райън. — Не съм специалист по вътрешните работи.
— Кийлти е такъв, или поне така се рекламира. Но в бронята му има пукнатини, Джак, и ние ще ги намерим. А от теб се иска само да убедиш двеста милиона американски гласоподаватели, че си по-добър човек от него.
— Не искаш много — измърмори Райън. — Има толкова неща за оправяне.
Помисли си, че всъщност нещата за оправяне са адски много.
— Добре, кой е първи?
— Джордж Уинстън и някои от приятелите му от Уолстрийт. Джордж ще бъде председател по финансовите въпроси.
— Колко ще струва всичко?
— Над сто милиона долара. Повече, отколкото можеш да си позволиш, Джак.
— Знаят ли тези хора какво купуват? — запита Райън.
— Сигурен съм, че Джордж им е обяснил. От теб се иска да го потвърдиш, разбира се. Хей, гледай от приятната страна. В твоята администрация нямаше корупция. Доста репортери душеха, но никой не намери нещо съществено.
— Джак, онзи е неудачник — обяви Джордж Уинстън и получи одобрение от всички около масата в хола. — Страната има нужда от някой различен. От теб например.
— Въпросът е ти дали ще се върнеш? — запита Райън.
— Аз си прослужих времето — отвърна бившият финансов министър.
— И аз опитах да кажа същото, но Арни не се съгласи.
— По дяволите, бяхме оправили данъчната система, докато тоя хуеглавец не я прецака отново и даже оряза държавните приходи! — изтъкна Уинстън с отвращение. Увеличаването на данъците неизбежно намаляваше държавните приходи. А новият и „справедлив“ данъчен закон се оказа дар Божи за хората, които не обичаха да плащат данъци.
— А Ирак? — смени темата Тони Бретано. Бившият шеф на корпорацията за космически изследвания беше избран от Райън за министър на отбраната.
— Е, може и да не ни харесва, но няма къде да идем — призна Райън. — Въпросът е можем ли да намерим умен изход? По-умен от този на Кийлти, искам да кажа.
— Когато преди две години Мари Дигс изнесе своята реч, само дето не го убиха.
Генерал Мариън Дигс беше скастрил военните на Обединената ислямска република през мандата си като началник-щаб на армията, но сегашната администрация пренебрегваше напълно наблюденията му над най-новите конфликти. Наследниците му в Пентагона превиха гръб пред нарежданията от Белия дом и правеха онова, което им се каже. Висшите военни често страдаха от подобна слабост. За мнозина цената на четвъртата звезда на пагона означаваше кастрация. Повечето дори не знаеха какво е Виетнам. Не бяха свидетели как приятели и съученици загиват заради политически грешки, а уроците, научени от предишната генерация офицери, сега изчезваха в процеса на така наречения „прогрес“. Фактът, че Ед Кийлти разформирова две напълно окомплектовани лекопехотни дивизии и след това влезе в конфликт, който крещеше за лекопехотни формирования, остана почти напълно извън вниманието на медиите. Освен това танковете са по-красиви на снимка.
— Ще ти кажа едно, Тони. Ти винаги се вслушваше в съвети — каза Райън.
— Позволява да научиш каквото не знаеш. Добър инженер съм, но не знам всичко. Онзи, който пое длъжността след мен, греши от време на време, но никога не се съмнява. — Бившият министър Бретано всъщност спомена най-опасния човек на планетата.
Джак, трябва да ти кажа, че няма да се върна. Жена ми е болна. Рак на гърдата. Надяваме се да са го установили достатъчно рано, но все още не е сигурно.