— Кой е лекарят ти? — запита Райън.
— Чарли Дийн. От Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Казват, че е много добър — отговори Бретано.
— Желая ти късмет, приятелю. Ако Кети може да помогне с нещо, обади се.
Райън беше ползвал жена си за няколко консултации през годините и за разлика от повечето политици не смяташе, че всички хора с научна титла лекуват останалите еднакво.
— Благодаря.
Тази вест отрезви всички. Валери Бретано, пъргавата майка на три деца, се харесваше на всички.
— А обявяването, Джак? — запита Ван Дам.
— Да, май трябва, а?
— Освен ако не искаш тайна кампания. Но така се печели трудно — отбеляза Арни. — Искаш ли да накарам Коли Уестън да ти подготви реч?
— Бива я с думите — призна Райън. — Кога трябва да я изнеса?
— Възможно най-бързо. Започни да обмисляш проблемите.
— Съгласен съм — каза Уинстън. — Той не знае как да удря под пояса. Имаш ли лош багаж, Джак?
— Не се сещам, но това не значи нищо. Ако съм нарушил закона, те ще трябва да го докажат.
— Радвам се да го чуя — каза Уинстън. — Вярвам ти, Джак, но не забравяй специалистите по намиране на недостатъци. Във Вашингтон ги има много.
— А Кийлти? Какви кирливи ризи има той?
— Много са — отговори Арни. — Но това оръжие трябва да го използваш внимателно. Не забравяй, че пресата го слуша. Ако нямаш видеозапис, ще проверяват всичко адски добре и ще опитат да го извъртят срещу теб. Аз мога да помогна малко. Остави изтичането на информация на мен, Джак, и колкото по-малко знаеш за процеса, толкова по-добре.
Не за първи път Райън се питаше защо ли Ван Дам му е така предан. Толкова добре разбираше политическата система, че вършеше и знаеше неща, които Джак никога не би разбрал. Ако той е като малко бебе, Арни му е бавачката. Полезно нещо са бавачките.
55
ДИЗЕЛОВИТЕ ДВИГАТЕЛИ пухтяха монотонно, докато корабчето се носеше на запад. Виталий стоеше на руля, наглеждаше бегло жирокомпаса и наблюдаваше как водата се оттича от тъпия нос и от бордовете. Не се виждаха други кораби или рибарски лодки. Наближаваше късният следобед. Камионът стоеше на мястото си. А бежовото на цвят нещо, което взеха — или може би откраднаха, всъщност наистина го откраднаха, — стоеше на ръждивата метална палуба. Ще се наложи да изстърже боята и да боядиса отново, преди да стане твърде студено за подобни занимания. Да боядисваш в мразовития въздух си е загуба на време. Дори и да изсъхне такава боя, тя просто щеше да се олющи. Скоро трябва да боядисва. Ваня няма да е доволен. Като бивш моряк от съветските ВМС той считаше подобно нещо за обида към мъжествеността му. Но не Ваня притежаваше корабчето, а Виталий и толкова. Групата почиваше, хората пушеха цигари и сърбаха чай. Странно е, че не пиеха водка. Той си правеше труда да си осигури от хубавото пиене, а не боклука, който правеха нелегално от картофи. Виталий обичаше да пие. Но само истинска водка от зърно. Понякога слизаше от корабчето и пиеше „Старка“ — кафявата водка, достъпна навремето само за Политбюро и местните партийни шефове. Но тази епоха отмина. Завинаги ли? Само времето ще покаже и засега той не възнамеряваше да тормози вътрешностите си с ментета. Водката му напомняше за нещо, което страната му все още правеше добре, по-добре от всяка друга по света. „Наша лучше“ — каза си той — нашето е по-добро. Тази увереност още от времето на древна Русия почиваше на факти. Онова, което тези варвари не пиеха, той щеше да навакса съвсем скоро.
Виталий определи позицията си по картата. Трябва да си вземе GPS навигатор. Дори и тук нямаше нищо по-добро от това да знаеш точното си местонахождение по всяко време, защото спокойните черни води не показваха какво крият на метър отдолу… Виталий се сепна и се укори, че прекалено много мечтае. От моряка се очаква да е нащрек постоянно. Дори когато около него няма други кораби и морето е спокойно.
Ваня се появи и застана до него.
— Двигателите? — запита собственикът на корабчето.
— Мъркат като котета.
Доста шумни котета, разбира се, но пък работещи плавно и стабилно.
— Добре са ги измислили германците.
— А и ти ги поддържаш правилно — отбеляза одобрително Виталий.
— Не бих искал да загубим мощност тук. Защото и аз съм на борда, другарю капитан — добави Ваня. А и заплатата си я биваше. — Искаш ли да те сменя на руля?
— Добре — каза Виталий и отстъпи назад.
— Онова за какво ли им е на тези?
— Може би там, откъдето идват, има големи фенерчета — предположи Виталий.