Корабът вероятно имашe име и обозначителен номер, но и тези подробности не влизаха в инструктажа на Аднан. Имаше само карта с координатите, където се намира корабът, и груба схема на входовете за трюма и палубата. Определено схемата не беше направена от „Атомфлот“ или от производителя, а от източник от първа ръка, вероятно член на екипажа. Аднан знаеше и историята на кораба, и как е стигнал дотук.
Пуснат в експлоатация през 1970 г. като плаваща работилница на „Атомфлот“, той разтоварвал отработеното гориво и повредените части на невоенни кораби с ядрени реактори и ги закарвал на брега за обезвреждане. През юли 1986 г., претоварен с реакторни пръти от повреден ледоразбивач, корабът губи възможност да завива по време на силна буря и засяда, при което в товарния трюм се разлива солена вода и реакторните пръти се откачат. Последвалото замърсяване се оказало толкова силно и бързодействащо, че целият екипаж от 42 души загинал, преди спасителните кораби да пристигнат. За да не разкрие пред света още едно бедствие от ранга на случилото се преди три месеца в Чернобил, Москва наредила изтеглянето на кораба в самотен залив на източния бряг на остров Нова земя и изоставянето му там.
Грешката с изоставянето на други съдове тук се оказа огромна, но Аднан смяташе, че това е в природата на бюрокрацията.
Със сигурност в определен момент правителството е разбрало грешката си, но вече не е имало голям избор. Заливът беше със забранен достъп и тайната се пазеше. Понякога идваха екипи за проверка на трюма за течове, но с времето и смяната на приоритетите инцидентът щеше да изчезне в тайните страници от историята на студената война.
Аднан си спомни поговорката „Далече от очите, далече от сърцето“.
Корабът стоеше закотвен в северната част на залива, на петдесет метра от брега, скрит от погледа от няколко товарни съда. Групата обиколи плажа и стигна пред кораба след още четиридесет минути.
Хората се заеха да разопаковат оборудването си. Започнаха с гумираните костюми за химическа защита, последвани от гумени ботуши и ръкавици. Както повечето оборудване, костюмите се оказаха армейски — с цвят каки, твърди и смърдящи на прясна боя. След като се убедиха, че циповете и закопчалките са затворени, всеки си сложи противогаз ГП-6 от ерата на Съветския съюз.
— Колко ли ще помогнат тези неща? — запита един от мъжете с приглушен глас.
— Разчетени са за краткосрочно използване — отговори Аднан. Съжали за тази лъжа, но нямаше какво да се прави. Дори и да не бяха на двадесет и повече години, костюмите можеха да свършат работа само за химични и биологични вещества.
Ако им кажеше истината за опасността, хората вероятно пак щяха да се качат на кораба, но не можеше да рискува.
— Ако излезем до час, няма да пострадаме.
И това беше лъжа.
Избутаха саловете във водата, след като се качиха на тях и се отправиха към стълбата в средата на кораба, спусната на тридесетина сантиметра от водата. Аднан не знаеше защо тя е в това положение, след като никой от екипажа не е слязъл жив. Вероятно властите са правили изследвания
Завързаха саловете към стълбата и тръгнаха нагоре по нея. Тя се клатеше и тракаше под краката им. Вратата на парапета в горния край се оказа заключена, но с няколко удара на дланта си Аднан успя да отмести резето и да я отвори.
— Стойте заедно и се оглеждайте за слаби места в палубата — каза той. Провери чертежа и застана към кърмата, за да се ориентира. Вторият люк надолу, слиза се по една стълба, после надясно…
Хората тръгнаха, изправени и с леко разтворени крака, защото костюмите ги драскаха под мишниците и по бедрата. Аднан непрекъснато се оглеждаше — взираше се в палубата под краката си и в козирката над главата си. Опита се да не мисли за невидимите частици, които бомбардираха костюма и проникваха през кожата му. Както при вратата на парапета, така и резето на тази врата се оказа ръждясало и не се отвори при първото дърпане. Един от екипа се присъедини и двамата заедно успяха да изтеглят резето, което изскърца и се отвори.
Всички включиха фенерчетата си, един след друг влязоха в отвора и се насочиха надолу. На следващата палуба завиха наляво по някакъв проход. Подминаха три странични прохода, всеки с врати за кабини или с люкове. По тавана преминаваха тръби и кабелопроводи като вени. При четвъртия коридор Аднан зави наляво и спря до една врата. На нивото на очите му имаше прозрачен люк. Той се взря през него, но не забеляза нищо.
Обърна се.
— На пода може би ще има вода. Това е най-големият ни риск. Не разчитайте прекалено много на парапетите или пътечката. Ако нещо поддаде, замръзнете на мястото си и не се паникьосвайте. Разбрахте ли?