Излязоха след тридесет минути и се качиха по старомодната стълба, за да тръгват. Това отне още петнадесет минути и самолетът рулира до края на писта осемнадесет, за да започне разбег за излитане. Рамата на стария самолет имаше наработени 37 000 часа — започнал беше живота си като пътнически лайнер на „Юнайтед Еърлайнс“ предимно за полети между източния и западния бряг на САЩ, както и няколко полета като „Птица на свободата“ за евакуация от Сайгон, които самолетът, ако имаше памет, би си спомнил с усмивка. Изкачи се на определената за него крейсерска височина от 9750 метра и се отправи на запад, преди да завие на юг над Финландия, намали скоростта над Балтийско море и се спусна за кацане в Стокхолм. Всичко премина нормално, а самолетът кацна на писта две-шест и сви наляво към товарния терминал. Незабавно към самолета се приближи автоцистерна, за да зареди резервоарите в крилата, а минутка по-късно се появи и екипажът за смяната с въпроса как е преминало всичко. Всички отговори се вместваха в приемливи граници и екипажът, докарал самолета дотук, слезе по стълбата и се качи в кола, която щеше да ги закара до местен хотел. За радост на пилотите в него имаше бар, където сервираха студена наливна бира. Преди да довършат първата си чаша, самолетът с новия екипаж вече се намираше във въздуха.
А в Русия Муса се намираше в главния терминал на летище „Домодедово“, който прилича на летяща чиния (но всъщност е подобрение на обичаната от Сталин архитектурна школа на сватбената торта), за да проведе международен разговор с приятел в Берлин. Когато връзката се осъществи, той каза на приятеля си, че колата е ремонтирана добре и че ще чака парите при следващата им среща. Приятелят му се съгласи и с това разговорът приключи. После Муса и хората му отидоха в един бар в летището, където се заеха да пият на воля прекалено скъпи чашки руска водка, която поне беше от превъзходна марка, докато изминат двата часа до полета на KLM за Холандия. В бара им сервираха и нарязани краставички и хляб за компания на водката. Платиха сметката в евро, като оставиха нищожен бакшиш на бармана, преди да се качат на самолета в първа класа, където даваха безплатен алкохол, от което групата се възползва. Мислите на Муса не се въртяха около двете убийства, които извърши. Направи го по необходимост. Той беше приел своята част в мисията, преди да замине за Русия и да наеме корабчето на неверника. Всъщност с изненада се замисли, че той и приятелите му не се наливаха и на борда, но според старата поговорка човек не бива да смесва работата и удоволствието, а новата добавяше и още по-интелигентно правило: да не смесваш алкохола с работата. А дали Виталий не е казал на свои приятели за клиентите си? Нямаше как да разбере. Но тъй като не знаеше имената или адресите на тези приятели, а и никой не ги беше снимал, какви улики оставаха? Северна Русия му приличаше на видяното в старите филми за американския Запад, а и полицията нямаше да успее да проведе свястно разследване, защото всичко там изглеждаше съвсем объркано. Използваните пистолети липсваха и според него всичко свършваше дотук. При тази мисъл наклони седалката назад и се остави на алкохола да го приспи.
Боингът кацна на берлинското международно летище „Темпелхоф“ в 01,00 часа местно време. Муса и останалите слязоха отделно, чуха досадните брътвежи на служителите на емиграционната служба, показаха холандските си паспорти и заминаха да си вземат багажа, а оттам отидоха при такситата, където един германец в мерцедес прие указанията им на английски език да ги закара на определен адрес. Улицата се намираше в района, известен тук като Града на чиниите заради множеството приемници на спътникова телевизия. Чиниите позволяваха на предимно арабското население да гледа телевизия на родния си език.
Едно почукване се оказа достатъчно, защото, предупреден от приятел в Амстердам, домакинът му вече го очакваше. Стиснаха си ръце и се целунаха, след което Муса отиде в хола на малкия апартамент. Мустафа, домакинът, вдигна пръст до устните си, а после посочи лявото си ухо. Според него апартаментът можеше да се подслушва. Е, човек трябва да внимава в страната на неверниците. Мустафа включи телевизора на програма с телевизионна игра.
— Успя ли твоята мисия? — запита Мустафа.
— Напълно.