— Тази тук — каза Джак и докосна бутона за преминаване напред. На екрана в заседателната зала се появи следващата снимка. На нея се виждаше как Хади се качва на бордюра, за да отиде към вратата, като в същото време се отмества, за да заобиколи един човек. В долния край на снимката, почти незабележима в сянката, ръката на Хади стискаше ръката на непознатия, в която се виждаше неразпознаваем предмет.
— Подаване с разминаване — каза Кларк, като се приближи. — Чисто изпълнение.
— Добра снимка, Джак — каза Хендли.
— Благодаря, шефе, но става дума за най-обикновен тъп късмет.
— Няма такова нещо, тапо — обади се Чавес. — Късметът си е късмет. Гледай да не го пропускаш.
— И какво, имаме второ лице — възкликна Сам Гренджър. — Каква е ползата?
— Никаква. Не сама по себе си — отговори Джак. — Но може да ни отведе някъде.
Натисна отново бутона.
— Ето куфара, увеличен и изчистен образ. Накарах Гавин да си поиграе с „фотошоп“. Погледнете горния десен ъгъл — навитото бяло квадратче.
Джак отново натисна бутона за следващата снимка и белият квадрат се уголеми и образът стана по-ясен.
— Това е етикет за получаване на багажа.
— Мамка му — промърмори Брайън Карузо. — Страшно нещо са компютрите.
Хендли се обърна към Доминик:
— Специален агент Карузо, това може да е работа за теб.
— Заемам се, шефе.
Въоръжен с номера за получаване, приблизителен срок от време и значка на служител от ФБР, Доминик се върна след по-малко от час с едно име: Агонг Найоан, вицеконсул по икономическите въпроси в генералното консулство на Република Индонезия в Сан Франциско.
— За него няма нищо — каза Доминик. — Полет от Ванкувър до Чикаго и до Сан Франциско в същия ден както Хади. Полицията от Сан Франциско го е проучвала преди няколко години. Нищо не са открили. Няма известни връзки с екстремисти, политически е умерен, без престъпно минало…
— Това е според Джакарта — прекъсна го Гренджър. — Или просто добре се прикрива. Хванахме го да подава пратка на известен куриер на Революционния съвет. Някой някъде е объркал проверката на миналото му.
С население от почти двеста милиона мюсюлмани Индонезия според много разузнавания от Запад и от други части на планетата бързо се превръщаше в централния район за вербуване на хора за екстремистки терористични групи, от които най-мощните — „Джемаа Исламия“, Фронтът на защитниците на исляма (ФЗИ), „Дарул Ислам“ и „Лакар Джихад“ — не само имаха оперативни и финансови връзки с Революционния съвет на Емира, но и симпатизанти на всяко ниво в правителството на Джакарта. Джак не се изненада от тези склонности на Агонг Найоан, служител в консулството на Индонезия, но фактът, че Найоан е решил да помага на куриер на Революционния съвет, означаваше, че си имат работа с нещо съвсем различно.
— Нещо голямо ще да е накарало Найоан да влезе в играта — отбеляза Джак. — Ако го хванат, вероятно от нас ще получи само черен печат.
Този печат представляваше бюрократична форма на израза „вече не си добре дошъл“. Изпъждане.
— Но Джакарта е различно нещо. Там същият печат означава, че на онзи му се пише много лошо.
Индонезийската Агенция за координиране на помощта за укрепване на националната сигурност, или ИАКПУНС, имаше широките и обезпокоително неясни права да открива и елиминира заплахите за републиката, което пък означаваше малко ограничения и надзор. Ако бъде изгонен от Съединените щати с обвинението за подпомагане на Революционния съвет, Найоан можеше да се надява най-много на тъмна дупка в затвора „Ципинанг“ и доста години за размисъл над престъпленията си. Правителството в Джакарта опитваше през последните години да излезе от икономическата сянка на Китай и да се предложи на Запада като пазарен балансьор. Трудна задача за страна с репутацията на развъдник на терористи.
— Как мислите? — запита Хендли, като погледна Кларк.
— Да го проследим обратно — каза Кларк. — Знаем, че Хади е заминал за Лас Вегас и може би оттам пътува за другаде. Знаем къде е Найоан и откъде идва. Можем да го следим и да видим къде ще ни отведе.
Хендли обмисли думите му и погледна Гренджър, който кимна.
— Ти и Чавес — каза Гренджър. — Започнете от Сан Франциско, след това идете във Ванкувър. Направете му дисекция.
— А Джак? — предложи Кларк. — Тази операция е добра за него като за начало.
Хендли и Гренджър се спогледаха още веднъж. Шефът погледна Чавес и братята Карузо.
— Господа, може ли да останем сами за няколко минути?