Предсказуемо, Стив се разстрои и остана разочарован от новината и също толкова предсказуемо веднага предложи решение: ще си вземе отпуск и ще отиде със самолет до Сакраменто за почивните дни, за да прекарат заедно времето. Тя можеше да присъства на конференцията през деня, а нощите щяха да прекарват заедно. Алисън показа уместното ниво на изненада и благодарност за предложението и обеща да направи първия им съвместен уикенд незабравим. По някое време през тези дни ще забие кукичката малко по-надълбоко, като свенливо предложи да го запознае със семейството си. Сигурно ще може дори да нагласи нещата така, че той да я намери разплакана, след което тя ще признае, че е изненадана от „специалната привързаност“, която чувства към него.
Както знаеше от самото начало, трудността е във вербуването. Нейният „манипулатор“ — руски термин, който тя не харесваше, — мъжът с обгорените ръце, беше предложил нещо, което си струваше да се изпробва, но налагаше тя да предложи история без покритие, която Стив можеше лесно да провери, ако реши. Но пък ако след като опита да го вербува, Стив не се намира изцяло под нейния чехъл, тя щеше да пробва друг финт. Стив не беше глупав, но по сърдечните въпроси мъжете са неразумни, колкото и жените, ако не и повече. Макар и мощно средство, сексът представляваше само един трамплин и ако тя е преценила добре положението, значи се намира на няколко скока от наградата.
Въпросът, над който Алисън не искаше да мисли много, засягаше информацията, която търсеше работодателят й. Какво толкова ги интересува подземната вода насред пустинята?
Като за кораб „Лосан“ беше малък, 165 метра дълъг и с вместимост, отдавна превишена от следващите съдове от този клас, но „Тарки Индъстрис“ от Смитфийлд, Вирджиния, не се интересуваха от модерното, а как да намалят разходите си.
От 125 резервоара за пропан с вместимост 473 литра, които продаде на правителството на Сенегал, 46 се оказаха дефектни, с неуловени от качествения контрол лоши заварки на ушите за вдигане. Проблемът можеше да се реши и „Тарки“ предложи да го отстрани на място и без заплащане, но прегледът от специалисти на сенегалското правителство и от главния инженер на фирмата в Дакар установи, че заварките са нарушили целостта на корпусите и резервоарите нямаше да издържат на предвиденото налягане от половин атмосфера.
Тъй като това беше първоначалният договор на „Тарки“ със Сенегал, а и всъщност първата задгранична сделка на фирмата, тя бързо възстанови сумата, поднесе официално извинение от съвета на директорите и незабавно изпрати нови резервоари. В Дакар дефектните резервоари получиха обозначение в товарителницата с код R3001c — „реекспорт на бракувани поради лошо качество непетролни продукти след престой в склад“ — след което заминаха за правителствен склад в Порт Суд и се озоваха в празно, обрасло с бурени място, заобиколено от висока метър и двайсет ветроустойчива ограда.
Осем месеца по-късно се уреди връщането на дефектните резервоари в Смитфийлд. Корабът „Лосан“, който пътуваше за Съединените щати през Атлантическия океан, имаше необходимото място за този товар.
Два дни преди заминаването резервоарите бяха качени с мотокар на открити вагони, закрепени по местата си и закарани две мили надолу по линията до пристана на кораба „Лосан“, където с кран ги сложиха в „насипни контейнери“ или контейнери за четири резервоара, които след това се вдигаха на палубата и се подреждаха в редица по дванадесет.
Прегледани при първоначалното им получаване, резервоарите, оставени под надзора на митническите власти, заминаха на кораба без претегляне или проверка.
Главоболието и гаденето се засилваха постоянно през последните десет часа, което донякъде изненада Аднан — не очакваше симптомите толкова скоро. Ръцете му трепереха и усещаше кожата си влажна и лепкава. Определено не бяха преувеличили колко токсичен е този кораб. Но това нямаше значение, защото времето почти идваше. Според картата на Саличев се намираха само на двадесет километра от мястото за предаването.