Качи се по стълбата и влезе в рубката.
— Кафето — обяви той и подаде чашката на Саличев с лявата си ръка. Капитанът се обърна и посегна да я вземе. Аднан извади пистолета от джоба си и стреля в челото му. По страничния прозорец плиснаха кръв и мозък. Саличев се отпусна назад и се смъкна по преградата. Аднан премести превключвателя на автопилот, после хвана Саличев за глезените и го завлече до стълбата, след което го изтърколи в салона.
След като се върна на руля, Аднан отдели минутка време да провери отново позицията си с древния навигационен уред „Лоран-Ц“, след което изключи автопилота и коригира курса.
Тъмната линия на острова се появи на хоризонта след час, а след още един час Аднан забави ход и тръгна край бреговата линия, докато дисплеят на уреда показа правилните координати.
Островът носеше името Колгуев и според картата на Аднан представляваше част от Ненецкия автономен окръг — почти идеален кръг от влажни зони, блата и ниски хълмове с диаметър осемдесет километра и с едно самотно селище на име Бугрино на югоизточния бряг, населено от неколкостотин ненци, които ловяха риба и отглеждаха елени.
Аднан върна газта в положение за празен ход и изключи двигателите. Провери часовника си: закъсняваше с десет минути. Взе фенерчето от рафта и излезе на палубата. Закодираното мигане на неговото фенерче получи незабавно правилния отговор от брега.
Пет минути по-късно чу мекото ръмжене на извънбордов двигател. От тъмното се появи моторница и спря до левия фалшборд. На борда й имаше четирима мъже, въоръжени с автомати „Калашников“. Аднан не ги познаваше. Не че това имаше значение. Кодът с фенерчето съвпадна и ако това е капан, той нямаше какво да направи.
— Ти ли си Абдул Баки, слуга на Създателя? — запита един от мъжете, когото Аднан прие за водач.
— Не. Слуга на Вечния — отговори Аднан. — Радвам се да ви видя.
— И ние теб, братко.
— Хвърлете въжето и се качвайте. За вдигането трябват най-малко двама души.
Докато Аднан завързваше въжето около кнехта, двама от мъжете се качиха на борда, развързаха варела от мястото му на палубата и го отнесоха до фалшборда, откъдето го поеха двамата в лодката и го сложиха на палубата. После двамата се качиха при другарите си.
— Има ли проблеми? — запита водачът.
Не. Всичко мина по план.
— Можем ли да помогнем с нещо?
Аднан поклати глава.
— Не, благодаря. Почти се свърши. Тук е дълбоко, почти триста метра. Морето ще свърши останалата работа.
60
АДМИРАЛ Стивън Нетърс знаеше, че срещата ще е неприятна, и то не само заради присъстващите, а и заради онези, които не присъстваха. Човекът, който седеше от другата страна на бюрото, трябваше да е Роби Джексън. Но някакъв селяндур с пълно с омраза сърце се беше погрижил да дойде друг. Оказа се Едуард Кийлти. Неправилният човек за всяка ситуация. Нетьрс и Джексън се издигаха заедно още от военноморската академия, като кариерите им се пресичаха от време на време нагоре по стълбата, а накрая, когато президентството на Райън свършваше, Нетърс стана председател на Обединеното командване. Той пое поста по няколко причини, съвсем не от амбиция, а само от уважение към Райън.
Трудно се оказа да не поиска да напусне, особено след като стана ясно, че Кийлти ще спечели Овалния кабинет, и то не по заслуги, а заради тъпата съдба и трагедия. Но дори и когато преброяваха гласовете и нещата неизбежно отиваха в полза на Кийлти, Нетърс знаеше, че ще остане, за да не назначи новият президент някой от „парфюмираните принцове“ от Пентагона. Човек трябваше само да погледне в дълбочина (и в липсата на такава) кабинета на Кийлти, за да му стане ясно какво очаква той от хората си. И там се намираше проблемът. Противоречиш ли твърде често или с прекалено силна жар, ще се намери по-послушен принц. Не противоречиш ли на краля, кралството ще падне под властта на варварите.
— Кажи ми какво е това, адмирале — изсумтя президентът Кийлти и бутна спътниковата снимка обратно към Нетърс.
— Господин президент, виждаме мащабно движение на танкове и механизирана пехота на запад от границата.
— Виждам това, адмирале. За какви цифри говорим и какво, по дяволите, са намислили?
— По първия въпрос — идентифицирахме една бронетанкова дивизия с три танкови бригади, въоръжени с по-стари съветски машини Т-54, Т-62 и бойни танкове „Зулфикар“; четири артилерийски батальона и две механизирани пехотни дивизии. А какво са намислили, господин президент, все още не можем да знаем. Трябва да се съсредоточим върху възможностите им и след това да преценим техните намерения.