Иранците играеха сложна игра. Забавянето на оттеглянето на американските войски изглеждаше в разрез с интересите на Техеран, или поне така се виждаше от Вашингтон.
Кийлти се облегна на стола и допря пръстите на ръцете си.
— Е, адмирале, след като не желаете да говорите за намерения, аз ще го сторя вместо вас — каза той. — Иранците дрънкат оръжие. Изпитват решимостта ни. Ще ги игнорираме, ще продължим с плана си за оттегляне и ще им пратим нашето собствено послание.
— А то е? — запита адмиралът.
— Още една група самолетоносачи.
Послание. Поредната мисия без цел. Истина е, че групите смолетоносачи показват сила, но ползването им се подчиняваше на същите правила, които важат и за огнестрелното оръжие: не насочвай пистолета, ако няма да стреляш. В този случай Кийлти просто искаше да размаха пистолета.
— Какви активи имаме налице? — запита президентът.
Килбърн изпревари Нетърс:
— „Стенис“…
Нетърс го прекъсна:
— Сър, и без това сме доста натоварени. Групата „Стенис“ замина за базата преди десет дни. Отдавна е време за…
— По дяволите, адмирале, омръзва ми да слушам какво не можем да направим, ясно ли е?
— Да, господин президент, но трябва да разберете…
— Не, не трябва. За това ви се плаща, адмирале. Свършете работата и дайте план или ще намеря друг да го направи.
Тарик влезе в хола, където Емира четеше, и взе дистанционното за телевизора.
— Трябва да видиш нещо.
Включи телевизора и смени на новинарския канал. Хванаха красивата русокоса и синеока говорителка по средата на изречението:
„…отново, говорител на Пентагона потвърди току-що съобщението на Би Би Си за учение на иранската армия на границата с Ирак. Пентагонът призна, че правителството в Техеран не е обявило учението, но заяви, че подобни събития не са необичайни, като цитира подобно движение на войски и техника в началото на 2008 година…“
Тарик спря говора на телевизора.
— Странни партньори — промърмори Емира.
— Моля?
Техеран по принцип не поддържаше каузата на Революционния съвет, но и не пречеше, като знаеше добре, че човек не може да предвиди къде ще се пресекат интересите им. В този случай иранското Министерство на разузнаването и националната сигурност, или ВЕВАК, се заинтересува как точно би изглеждал следокупационният Ирак. Макар добре представени с няколко милиции и подсилени от „Хизбула“ и „Пасдаран“, иракските шиити си оставаха малцинство и следователно уязвими от сунитите, а Техеран не го устройваше това неравновесие на силите, от което Революционният съвет с удоволствие се възползва. Още когато Съединените щати забиха бойните барабани през 2002 г., Емира проведе свой анализ на разходите и ползите и разработи стратегия за изпълнение на целта на Революционния съвет. Едва ли някой във Вашингтон можеше да се досети, че стратегията му следваше прикрито американския икономически модел.
Съединените щати в един момент ще се махнат, или поне ще намалят присъствието си до някакво номинално ниво, и по това време Иран щеше да започне играта си за надмощие в Ирак, на каквото не можеше да се надява, без да има предимство над сунитското мнозинство. Ето една нужда на Иран. Страната стана предстоящ клиент.
Революционният съвет се намеси в Ирак през август 2003 г., като доведе мъже, техника и опит, предоставени безплатно на сунитски екстремисти. Благодарение на взаимната омраза към окупаторите от САЩ и сходните цели, през 2006 г. Революционният съвет стана фактор в големи части от Багдад и в почти целия Сунитски триъгълник. Техеран желаеше да плати именно за тази стока или услуга.
Както Мери Пат Фоли и Националният център за борба с тероризма знаеха и както Джак Райън-младши наскоро разбра, наличието на информация във века на дигиталните технологии можеше да е благословия, но също толкова и пречка в разузнаването. Компютрите категоризират, подреждат и разпространяват огромни количества информация, но човешкият мозък може да възприеме и използва само част от нея. Приложението на информацията е оста, около която се вземат решенията, били те добри, лоши или неутрални, както отдавна знаеха инженерите, пазачите в резерватите, казината и стотици други привидно несвързани помежду си професии. Важното е кой какво прави, а също кога и къде. За специалистите по градоустройство един списък с кръстовища, в които стават задръствания, е практически безполезен, докато една динамична карта, в която специалистът вижда горещите точки и тенденциите, е безценна. За съжаление твърде често правителството на САЩ догонваше постиженията в области като визуализиране на данните и архитектура на информацията, като се налагаше да възлага изпълнението на тези услуги на частни фирми, а федералната бюрокрация хвърляше милиони долари и губеше време.