За Джак и Гавин Биъри проектът, който в крайна сметка нарекоха РАЛО, започна като техническо предизвикателство: как да вземат потопа от информация в интернет и да изковат нещо полезно — меч, с който да отделят излишното. Въпреки поизтърканата метафора двамата напредваха бързо, като започнаха с програма, разработена да събира некролози от източното крайбрежие и да ги сортира по различни параметри: възраст, местонахождение, причина за смъртта, професия и т. н. Имаше доста предсказуеми резултати, например възрастните починали се намираха предимно в старчески домове, но имаше и други ситуации, като падането на възрастта за консумация на алкохол, довело до увеличаване на смъртността сред младите по шосетата към съседен щат с по-ниска граница за алкохола. Да, и това можеше да се предскаже в известен смисъл, но да видиш всичко групирано в точки върху картата си беше като пословичната снимка, която е по-добра от хиляда думи.
Другата изненада се оказаха дълбочината и обхватът на свободната информация. Макар и не недостъпни, истински полезните данни се намираха скрити в интернет — сайтовете на местни, Щатски и национални правителствени ведомства, и всеки с достатъчно търпение и техническа грамотност можеше да ги намери. Най-лесните жертви се оказаха страните от втория и третия свят, в които се случваха най-много от терористичните нападения, защото не успяваха да осигурят безопасността на своите бази данни. Поверителната информация, като доклади за арести и следствени дела, се съхраняваше в неосигурени компютри без елементарна защита или парола между тях и правителствените портали.
Точно това ставаше и в Либия. Вече четири часа, откакто Хендли разреши, програмата на Джак и Гавин предъвкваше гигабайтове данни от свободни и правителствени бази данни. Два часа по-късно РАЛО изплю информацията върху хакнатото от Гавин копие на „Гугъл земя про“. Джак повика Хендли, Гренджър, Раундс и братята Карузо в затъмнената заседателна зала. Върху подобрения от тяхната програма изглед на Триполи се виждаха пресичащи се многоцветни линии, групи точки и квадратчета. Джак застана до екрана с дистанционното в ръка, а Биъри седна отзад, до стената, отворил лаптопа в скута си.
— Прилича на картина на Джексън Полък[32] — отбеляза Брайън. — Ти да не искаш да ни докараш апоплектичен удар, Джак?
— Потърпете малко — отговори Джак, а после натисна един бутон на дистанционното.
„Рисунката на данните“, както я наричаха двамата с Гавин, изчезна. Райън даде петминутно обяснение за програмата РАЛО, а после отново натисна бутона на дистанционното. На екрана се появи летището в Триполи, върху което сега имаше насложено петно като цвете с шарени парчета вместо център и с различно дълги листчета.
— Петното е средният обем на пристигащите всеки ден. Най-натоварени са предобедите, а най-мудно е следобед. Листчетата са средният брой специални претърсвания в контролните пунктове на летището. Както виждате, сутрин има скок от седем до десет и спадане към обяд. Превод: четвъртък между десет и половина и обед е най-доброто време да вкараш нещо покрай екраните.
— Защо? — запита Гренджър.
— Контролните пунктове са с пълен комплект хора сутрин, но не е така през обедните почивки и следобедите, а по-малкото персонал с увеличаването на пътниците означава по-малко сигурност. Освен това почти две трети от хората на рентгена и охраната работят от неделя до четвъртък.
— Значи четвъртък за тях е нашият петък — каза Доминик. — Вече мислят за почивните дни.
Джак кимна.
— Така решихме и ние. Имаме и съответните графики за заминаващите. Може да са полезни.
Джак премина през поредица цветни схеми, които показваха трафика, насилието, отвличанията, обиските от полицията и от военните, и антизападните демонстрации, като всички бяха категоризирани по дата и час, демографски особености, райони, етническа принадлежност, участие на задгранични организации, религиозна и политическа принадлежност и накрая резюмира данните в неща, които Брайън и Доминик трябва или не трябва да правят — кои зони да избягват и по кое време на деня, в кои райони могат да видят силна подкрепа за Революционния съвет и на кои улици най-често се срещат контролни пунктове на военните и се провеждат полицейски проверки.