— Познавам този поглед — обади се Арни. — Знам какво мислиш. Мога да кажа, Джак, че според мен си най-подходящ и е необходимо да го направиш. Вярвам го с цялата си душа. А ти?
— Още се настройвам — отговори Райън.
— Виждаш ли какво става с Иран? — запита Арни.
— За кое? Ядрената програма или учението?
— И двете.
— Същата къща, но различна боя — отговори Джак. — Техеран знае, че е достатъчно да пораздрънка сабите и Кийлти ще реагира, или ще прекали. Какво е накарал да прати там Нетърс? Цяла бойна група ли?
— Да. „Стенис“. Върнал ги е от почивка в базата.
— Идиот. Значи онези въртят президента на Съединените щати на пръста си.
Райън погледна часовника си.
— Колко време ми остава?
— Десет минути — отговори Кели. — Мога ли да ти предложа малко гримиране?
— В никакъв случай! — отговори с гръмовен глас Райън. — Аз да не съм проститутка за десет долара?
— Сега са по-скъпи, Джак. Забрави ли за инфлацията?
Райън стана и отиде в тоалетната. Трябваше да внимава и да не се отпуска, особено пред камерите. С годините установи, че все по-малко обича да чака на опашка, за да се изпикае. Реши, че това е част от процеса на стареене. Е, изпика се, закопча панталона си и се върна, за да си облече сакото.
— Тръгваме ли, момчета?
— Право в бърлогата на лъва, господин президент.
Арни го наричаше Джак само ако са сами. Коли Уестън имаше същите привилегии, което я караше да се чувства неудобно. На излизане Джак забеляза Андреа Прайс-О’Дей заедно с останалите от охраната, с пистолети в кобурите.
— Фехтовачът тръгва — съобщи Андреа на останалите от екипа по микрофона на ревера си.
Джак отиде до асансьора, който както обикновено стоеше блокиран за него и вътре го чакаше поредният агент.
— Добре, Еди — каза Андреа и Еди пусна бутона, който държеше, след което асансьорът тръгна надолу към втория етаж, където се намираше залата, запазена за днешната среща.
След четиридесет секунди вратите се плъзнаха встрани и екипът от Тайната служба излезе, за да води парада. Очакваше ги шпалир от наблюдатели — обикновени граждани, което им се стори интересно, но повечето бяха репортери от различни медии, съпроводени от камерите на своите телевизии. Джак им се усмихна — кандидатите трябва да се усмихват непрекъснато — и махна с ръка на някои, които познаваше по име от предишните години. Помисли си, че от тази усмивка ще му се напука лицето.
— Господин президент, моля, последвайте ме — каза управителят на хотела, като поведе групата към задната част на залата. Там се намираше катедрата. Райън веднага отиде при нея. Стисна дървения плот толкова силно, че дланите го заболяха. Винаги го правеше, защото така се съсредоточаваше върху задачата.
— Дами и господа — започна Джак. — Благодаря ви, че дойдохте. Тук съм, за да обявя кандидатурата си за президент на Съединените щати през идната година.
Откакто напуснах президентството преди три години, наблюдавам с разочарование мандата на сегашния президент. Президентът Кийлти не реагира добре на предизвикателствата пред страната ни. В Афганистан и Ирак ненужно гинат войници, станали жертва на блуждаещата политика на оттегляне. Дори ако една война е замислена зле, започне ли, трябва да я водиш, и то докрай. Бягането от конфликта не е политика. Като сенатор президентът Кийлти не беше приятел на нашите въоръжени сили и сега трупа грешки и използва тези сили неефективно, като управлява всяка тяхна дейност от Овалния кабинет така, че хората ни загиват, вместо да се вслушва в командирите на място.
Освен това президентът Кийлти не управлява добре националната ни икономика. Когато свърши мандатът ми, Америка имаше растяща и здрава икономика. През първите две години президентът Кийлти със своята неправилна данъчна политика спря всичко това. През последната година икономиката отскочи от дъното и сега започва нов растеж, но това е въпреки правителствената политика, а не заради нея. При моята администрация ние опростихме данъчната политика. С това изхвърлихме от бизнеса доста адвокати и счетоводители, впрочем сигурно помните, че все още съм експерт-счетоводител, а новите данъчни закони са такива, че вече и аз не ги разбирам. Може би президентът Кийлти е доволен, че както сам казва, всеки си плаща данъка, но приходите за федералното правителство намаляват, а не нарастват и създаващият се дефицит вреди на Америка всеки ден.