Кларк кимна замислен.
— Е, поне излизаш с гръм и трясък. Добра информация си взел от онази пещера. А и е можело да се спуснеш с пясъчната маса като с шейна.
Дрискол се засмя и каза:
— Чакай малко. Ти откъде знаеш за това? Всъщност не. Още си вътре, нали?
— Зависи какво значи това.
В стаята влезе медицинска сестра с папка в ръка. Дрискол пъхна бирата под чаршафа, а Кларк спусна своята да не се вижда.
— Добър ден, сержант Дрискол. Казвам се Вероника. Ще бъда с вас до полунощ. Как се чувстваме?
— Добре, госпожо, а вие?
Вероника старателно отбеляза нещо по каретата на листа в папката и написа няколко бележки.
— Мога ли да ви донеса нещо? Как е болката по скала от едно до…
— Около шест и стои там — отвърна с усмивка Дрискол. — Може ли малко сладолед с вечерята?
— Ще видя какво мога да направя.
Вероника се усмихна, обърна се и тръгна към вратата. Каза през рамо:
— Гледайте тези бутилки да изчезнат, когато приключите с тях, господа.
След като се посмяха, Дрискол каза:
— „Вътре“ значи в правителството.
— Отговорът е не. Дойдох да ти предложа работа, Сам.
Тук Кларк малко попрехвърли границата, но не се съмняваше, че ще може да лансира Дрискол с неговите умения.
— Каква?
— Горе-долу като това, което правеше и преди, но без раницата и с по-добра заплата.
— В нещо незаконно ли ме вкарваш, Джон?
— Нищо, което да ти създава неудобства. Нищо, което не си вършил и преди. Освен това е осигурено освобождаването от затвора. Но ще трябва да се преместиш. Зимите там са по-студени от тези в щата Джорджия.
— Вашингтон?
— Там някъде.
Сержантът кимна бавно, като премисляше предложението. След това запита:
— Какво е това?
Грабна дистанционното от масичката до леглото си и пусна говора на телевизора на стената.
— …Кийлти е пуснал цялата мощ на Министерството на правосъдието на Съединените щати срещу изтъкнат войник от армията на Съединените щати. Този войник е бил в Афганистан, за да търси Емира, Саиф Рахман Ясин. Мисията за залавянето му се проваля вероятно поради лоши разузнавателни данни, но при изпълнението на мисията войникът е убил няколко вражески бойци. Сега Министерство на правосъдието води срещу него следствие за убийство. Поинтересувах се от този инцидент. Войникът е постъпил точно както постъпват бойците още от древността: убил е врагове на нашата страна.
Дрискол спря говора.
— Какво става, мамка му… Откъде, по дяволите?
Кларк се усмихна.
— Какво? — запита сержантът. — Ти ли си направил това?
— А, не. Това е работа на генерал Мариън Дигс и Джак Райън.
— Невероятно съвпадение е идването ти, Джон.
— Съвпадение. Досещах се, че ще направи нещо такова, но… — каза Кларк и сви рамене. — Бих казал, че проблемът ти с прокурора е решен, нали?
— Защо мислиш така?
— Райън се кандидатира за президент, Сам, и току-що удари плесница на Кийлти с опакото на ръката по националната телевизия. Президентът може да остави новинарите да се занимават с твоя въпрос няколко седмици или ще зареже делото и ще се надява хората да го забравят. От този момент купчината лайна, за която той трябва да се тревожи, стана по-голяма и ти вече не си важен.
— Проклет да съм. Благодаря, Джон.
— Нищо не съм правил.
— Аз едва ли бих могъл да стигна до Джак Райън или генерал Дигс по телефона, така че ти им благодари.
— Ще го направя. Помисли за предложението ми. Ще чакаме отговор, когато си стъпиш на краката, и ще те доведа за среща и разговор. Какво ще кажеш?
— Звучи добре.
Вторият пакет пристигна в склада в Дубай четиридесет и три часа след като Аднан отвори клапите за наводняване на траулера на Саличев и го потопи заедно с тримата си другари на дъното на Баренцово море, триста метра под повърхността.
След пристигането на Муса инженерът работеше здравата, като нагласи облицованата с олово палатка на пода на склада и провери частите по инвентарния списък. Подобно на самата палатка, произведена в Малайзия по спецификации, откраднати от интернет курса за радиационна безопасност във Форт Ленърд, отделните части бяха изработени на лазерен струг по украинска методика в Мароко.
„Колко красиви са простите неща“ — мислеше Муса.
Всеки компонент на устройството или се създаваше чрез технология с двойно предназначение, или по отдавна изоставени схеми, смятани за нецелесъобразни според съвременните стандарти.
Компонентът, който той и екипът му бяха взели, съществуваше само заради онова, което еколозите смятаха за немарливо отношение на Русия към ядрените материали, но Муса знаеше, че това е само част от уравнението, а другата част е любовта на руското правителство към новаторските ядрени програми и склонността му да ги крие и да не казва за тях на останалия свят.