По северните корабоплавателни маршрути на Русия имаше около 380 фара с радиоизотопни термоелектрически генератори, като повечето от тези фарове се захранваха с ядра от стронций 90 — топлогенериращ радиоизотоп с период на полуразпадане 29 години и отдадена мощност от 2–3 до 80 вата. Четирите модела генератори — „Бета М“, „Ефир-МА“, „Хорн“ и „Гонг“ — включваха и шепа машини с гориво от съвсем друг вид: плутоний 238, който за разлика от стронция, използваем в най-лошия случаи за направа на мръсна бомба, ставаше за ядрено оръжие. Но количеството материал от ядрото нямаше да стигне за целите им. Необходим беше втори източник. Тази задача изпълняваше Аднан. Задача, за която той и хората му дадоха живота си. Наградата, която взеха от изоставения кораб на онези забравени от Бога острови, представляваше последното парче от пъзела: ядро ОК-900А за атомен реактор с вода под налягане и със 150 килограма обогатен уран 235.
„Елементи, достъпни за всеки“ — мислеше Муса. Нищожна охрана и практически никаква отчетност. Чудеше се дали онези глупаци изобщо ще забележат липсата и след колко време. Във всеки случай ще е твърде късно.
Независимо от комплексните процеси и теории за работата на устройството, конструкцията му не представляваше нищо по-сложно от това да сглобиш напълно разглобен четирицилиндров двигател, или поне така казваше инженерът. Разбира се, частите трябваше да отговарят на най-строги стандарти, до микрон, което изискваше старание при монтажа, но Муса избра склада в Дубай, защото им осигуряваше анонимност и уединение.
Инженерът излезе от затворената с цип палатка, свали предпазното си облекло и влезе в склада.
— И двата механизма са правилно опаковани — обяви той, като прие бутилка вода от Муса. — Ако изключим малко остатъчна радиация по повърхността на контейнерите, течове няма. Следобед ще извадя съдържанието им. Най-много се притеснявам за втория пакет.
— Защо?
— Фитингите, в които влизат лостовете за задвижването, може да създадат проблем. Вероятно са ги запечатали при спасителната операция, но не знам по какъв начин и колко добре е направено. Докато не ги видя, не мога да кажа нищо за целостта им.
Муса помисли и кимна.
— А мощността?
— И за нея ще знам, след като разглобя пакета.
— Разбираш каква минимална мощност искаме, нали?
— Да, и според мен няма проблем да я получим, но не обещавам нищо. Ще те питам нещо важно: сигурен си, че никой от тези сандъци не е от военна платформа, нали?
— Какво значение има това?
— Голямо. Това е всичко, приятелю. Всъщност ние разглобяваме и сглобяваме устройството. За да е по-сложно, работим с различни източници, използвани за различни цели. Разглобяването е почти толкова важно, колкото и сглобяването. Разбираш ли това?
— Разбирам. Нещата са осигурени както ти казахме. Схемите са за тези две устройства.
— Добре, това е добре. В такъв случай не предвиждам непреодолими проблеми.
— Колко време ти трябва?
— Разглобяването още един ден. Сглобяването… два до три дни. Да кажем четири, докато всичко е готово за превозване.
62
ГЕНЕРАЛНОТО КОНСУЛСТВО на Република Индонезия се намираше на „Калъмбъс Авеню“, няколко преки на юг от кея, между „Телеграф Хил“ и улица „Ломбард“, и от него се виждаше остров Алкатраз. Кларк намери място да паркира наетия „Форд Таурус“ на улица „Джоунс“, една пряка на юг от консулството.
— Бил ли си в Сан Франциско, Джак? — запита Чавес от задната седалка.
— Като дете. Помня само рибарския кей и подводницата музей…
— „Пампанито“ — каза Кларк.
— Точно така. И Острова на съкровищата. Баща ми казва, че съм плакал, като ми казали, че не е онзи от книгата.
Кларк се засмя.
— Това преди да ти кажат за Дядо Коледа ли се случи?
Джак се засмя в отговор.
— В същия ден, струва ми се.
Кларк извади мобилния телефон, който купи от летището. Набра един номер и след малко каза:
— Да, добро утро. Господин Найоан на работа ли е днес? Да, благодаря.
Кларк прекъсна връзката.
— Вътре е. Хайде да се разходим и да огледаме.
— Какво търсим? — запита Джак.
— Нищо и всичко — отговори Кларк. — Картата не е теренът, Джак. Сега се аклиматизирай. Разбери къде са кафенетата. Къде има банкомати, алеи, странични улици, вестникарски будки, монетни телефони. Кои са най-добрите места за такси или трамваи. Научи се да се чувстваш сякаш живееш тук.