— О, само това ли?
Чавес отговори:
— Не. Как се движат хората, как разговарят. Дали чакат зелената светлина на светофара, или минават на червено. Дали гледат в очите онези, които срещат по тротоарите, и дали си разменят любезности. Колко полицейски коли виждаш. Провери как се паркира. С монетни апарати или е безплатно. Разбери къде са входовете за БПЗЗ.
— Бърз превоз в зоната на залива — обясни Кларк, преди Джак да успее да запита. — Метрото.
— Много е за запомняне.
— Такава е работата — отговори Кларк. — Искаш ли да се прибереш вкъщи?
— В никакъв случай.
— Това е начин на мислене, Джак. Гледай различно на пейзажа. Войниците търсят прикритие и места за засада, а шпионите търсят места за предаване на пратки и за наблюдение. Ти винаги си задавай два въпроса: „как мога да следя някого тук“ и „как мога да се измъкна от преследвач“.
— Добре.
Кларк погледна часовника си.
— Нека изчакаме един час и да се срещнем при колата, за да видим дали Найоан е готов за обяд. Джак, ти иди на юг, а с Динг ще се насочим на североизток и северозапад.
— А защо? — запита Джак.
— На юг е по-урбанизирано. Найоан през деня е ангажиран и се движи по часовник — срещи, обяд, такива неща. Така че се разходи да се аклиматизираш.
Джак замина на юг по улица „Джоунс“, после сви на запад по „Ломбард“, за да се раздвижи по стръмния виещ се тротоар, докато стигна до тенис корта в най-горния край на „Телеграф Хил“, откъдето отново тръгна на юг. Тук къщите бяха нарядко, боядисани в различни цветове, много от тях с отрупани от цветя балкони и веранди. Джак беше виждал много снимки от земетресението през 1906 г. и не можеше лесно да свикне с това, което виждаше сега. Земната кора се хлъзва няколко сантиметра по някоя жила и съсипва цял град. Определено не може човек да се меси на майката природа. Ураганът „Катрина“ напомни на Америка за това, въпреки че в случая природата само участваше с поддържаща роля. Другото беше лоша организация. Човек се питаше какво ли ще стане, ако страната я сполети нещо по-лошо, природно или не. Джак се питаше дали тя е готова за нещо подобно. Или по-добрият въпрос: има ли такова нещо като напълно готов? Китай, Индия и Индонезия се разправят с цунами и земетресения от незапомнени времена и въпреки това, когато и в наши дни им се случи, ответните действия и възстановителните работи наподобяват едва овладян хаос. Вероятно проблемът се състои в самата дефиниция. Всички системи — правителствата, противопожарните или полицейските служби — имат точка на счупване, при която обстоятелствата надхвърлят човешките сили и ресурси. Като се замисли човек, вероятно хората са различни и ако е така, дали концепцията за готовност не е въпрос на живот и смърт, на оцеляване или измиране? Ако след катастрофата се окаже, че си жив, означава ли това, че си бил готов за нея?
Джак си наложи да върне мислите си обратно към играта.
След четиридесет минути сви обратно на север и се върна при колата. Кларк и Чавес още ги нямаше и той намери пейка от другата страна на улицата под едно дърво, на която се зачете във вестника, купен по време на разходката.
— Умно, че не седна обратно в колата — чу глас Джак зад себе си. Кларк и Чавес стояха отзад. — Защо?
— В такъв приятен ден? Кой би го направил освен полицаите, детективите или преследвачите?
— Браво. Стани и ела тук. Принципът е същият: обикновено трима души не седят просто така, освен ако не чакат автобус или не са скитници.
Джак отиде при тях под дървото и тримата застанаха в полукръг.
— Добре, все едно сме колеги от някоя фирма — обяви Кларк, — които си стоят и говорят за снощния мач или пък за шефа, който е задник. Та какво видяхте?
— По-спокойно е от Ню Йорк или Балтимор — отговори Джак. — Хората не са така забързани. Визуалните контакти и усмивките са повече.
— Добре. Друго?
— Има добра система за обществен превоз с много спирки. Видях пет полицейски коли, но без светлини и сирени. Почти всички са с якета или пуловери, или ги носят в ръка. Няма много свирене с клаксони. Много малки коли и автомобили с хибридни двигатели, а и велосипеди. Доста магазинчета и кафенета с входове отзад.
— Добре, Джак — каза Чавес. — Това момче май носи малко шпионски гени, а, Джон?
— Възможно е.
След десетина минути Кларк каза:
— Добре, почти е време за обяд. Динг, ти карай. Аз и Джак ще се поразходим. Главният вход към консулството се намира на ъгъла на „Калъмбъс“ и „Джоунс“, но на юг по „Джоунс“ има и един страничен вход.