Выбрать главу

Инженерът се усмихна уморено.

— Килограм на сантиметър е достатъчно да разруши армиран бетон. Ти каза, че подът е пръстен?

— Точно така. С някои подземни армирани конструкции.

— В такъв случай не се тревожи, приятелю. Това закрито пространство, за което спомена… Сигурен ли си в обема?

— Да.

— А конструкцията отгоре? Какъв е съставът й?

— Казаха ми, че е нещо, което се нарича игнимбрит. То е…

— Да, запознат съм. Наричат го още вулканичен пирокласт или спечена туфа, но всъщност представлява трамбовани пластове вулканична скала. Това е добре. Ако конструкцията отгоре е достатъчно дебела, ударът ще бъде насочен надолу с минимално отслабване. Изискванията за проникване, които ми зададохте, ще се спазят.

— Приемам отговора ти. Готово ли е за транспорт?

— Разбира се. Много слабо отдава и пасивните мерки за откриване не трябва да те тревожат. Но активните са друго нещо. Предполагам, че сте взели мерки за…

— Да, взели сме.

— Е, в такъв случай го оставям в твоите добри ръце — каза инженерът, след което се изправи и тръгна към офиса в задната част на склада. — Отивам да спя. Вярвам, че остатъкът от хонорара ми ще бъде платен утре сутринта.

63

ЧОВЕКЪТ ГИ посрещна близо до шосето „Ал Курниш“ от източната страна на парка „Синдбад“, на хвърлей камък от австралийското консулство. Хендли не обясни на Брайън и Доминик каква връзка има с австралиеца, нито пък изяви някакво желание да каже името му, но братята не смятаха, че фалшивите им паспорти и визи носят австралийски печати просто по случайност.

— Добър ден, господа. Предполагам, вие сте момчетата на Гери, нали?

— Май да — каза Доминик.

— Казвам се Арчи.

Всички се ръкуваха.

— Искате ли да се поразходим?

Тримата изчакаха за пролука в движението, след което изтичаха през пътя до един паркинг без настилка край подобната на колело за каруца сграда „Ал Фатах“, а после слязоха до брега.

— Доколкото разбрах, сте тръгнали на лов за бекаси — каза Арчи високо, за да преодолее шума на водата.

— Може да се каже така — отговори Брайън. — Тук миналата седмица са убили един. Първо го обесили, след това го обезглавили и му отсекли стъпалата.

Арчи слушаше и кимаше.

— Чух за това. Гадна работа. На това му викат „непослушния нестъпалко“. Ти какво мислиш, че този е сгазил лука и че е работил малко по-встрани?

Доминик кимна.

— Шведското посолство, така ли?

Последва ново кимване.

— И се интересувате кой и какво, така ли?

— Интересува ни всякаква информация — каза Брайън.

— Добре, най-напред трябва да разберете, че Триполи е адски безопасен град. Средната улична престъпност е доста ниска, а и съседите се пазят един друг. Полицията не се притеснява много, ако една група убие член на друга, стига да не се стигне до размирици по улиците или някой да не направи нещо, което привлича вниманието. Къдравият полковник не иска никакъв лош имидж в международната преса, не и след толкова усилия да се представи добре. Истината е, че Революционният съвет е доста тих вече осем или девет месеца. Всъщност говори се по улиците, че онази работа в шведското посолство не била тяхна.

— Или поне не е разрешена от тях — каза Доминик.

— Аха, разбирам. Отрязаната глава и отсечените стъпала са доста убедително предупреждение, нали? Но може и по-лошо. Обикновено в наказанието участват и интимните части. Е, апартаментът, в който вашия човек са го клъцнали, е встрани от „Ал Хумс“. Там доста добре се познават един друг. Доколкото разбирам, по онова време апартаментът не е бил обитаван.

— Как го разбра?

— Познавам едни французи, които са големи приятели с полицаите.

— Смяташ ли, че са използвали апартамента за по-удобно? — запита Доминик. — Като студио?

— Да. Онзи сигурно е убит на друго място. Вие по интернет ли видяхте филма? Според вас това е работа на Революционния съвет или Либийската ислямска бойна група?

— Революционният съвет — отговори Брайън. — А според теб на кого Съветът може да е поръчал да свърши тази работа?

— Много са възможностите. Даже не е необходимо да е някоя група. В Медина, стария град, има доста престъпници, които ще ти прережат гърлото за двайсет долара. Убийци под наем, не обирджии. Но онзи видеозапис… Струва ми се малко по-интелектуален от онова, което прави средностатистическата маймуна.

— В такъв случай защо не са свършили работата някъде в Медина? — запита Брайън. — Убиват го, после го филмират и изхвърлят тялото на улицата.

— В такъв случай полицаите ще идат в Медина, нали? А така всеки може да се престори, че работата е свършена другаде и естественото равновесие се запазва. На колко сайта в интернет е качен този видеозапис?