— Ние намерихме шест — отговори Доминик.
— Ами интернет може да се ползва от много места, но групите, които обикновено поддържат такива страници, сами качват информацията си от свой сървър, който им позволява да си съберат нещата и да се махат — физически и електронно. Ако Революционният съвет е поръчал на друг да извърши убийството, значи вероятно нямате късмет. Ако са го сторили сами, значи поръчката е от много високо в йерархията. Такава задача не се оставя на случайността. В този случай не може да няма някакво препокриване, защото някой местен командир от Революционния съвет трябва да контактува с някой от доставчиците на мобилен интернет.
— Предполагам, че точно тази информация я няма в справочниците — обади се Брайън.
— Предположението ти е вярно. Аз може да познавам един човек. Нека се обадя по телефона. Вие къде сте отседнали?
— В „Ал Мехари“.
Арчи погледна часовника си.
— Ще ви чакам там към пет да пием по едно.
Австралиецът пристигна един час по-рано със собствената си кола — тъмнозелен опел от 80-те години, и както почти върху всичко в Триполи, по колата имаше фин пласт червено-кафяв прах.
— Наели ли сте кола? — запита Арчи, когато спряха на улица „Ал Фатах“ сред какофония от клаксони и пищене на спирачки.
— Майчице! — извика Брайън от задната седалка.
— Тук законът за движение по пътищата не съществува. Дарвинизъм в най-основна форма. Оцелява най-силният шофьор. И така, за колата под наем.
— Нямаме.
— Като свършим работа, можете да ме закарате в посолството и да използвате тази. Но внимавайте с втора скорост. Нещо не е както трябва.
— Стига да не си я искаш цяла…
— Сега е час пик. Нещата ще се успокоят след час-два.
Създадена по време на Османската империя, заобиколената със стена и подобна на лабиринт Медина в съвременния град Триполи през вековете е служила да отблъсква нашественици и като център за търговия. Тя се намира до пристанището и от двете й страни преминават „Ал Курниш“ и улиците „Ал Фатах“, „Сиди Омран“ и „Ал Маари“. Самият град е лабиринт от тесни улици и виещи се алеи без изход, надземни проходи и малки дворове.
Арчи намери паркинг до портата „Баб Хауара“ на югоизточната стена, тримата излязоха от колата и отидоха пешком в едно кафене две преки на юг. При появата на Арчи от една маса стана мъж в черен панталон и светлобежова риза с къси ръкави. Двамата се ръкуваха, прегърнаха се и Арчи представи Брайън и Доминик като „стари приятели“.
— Това е Гази — каза Арчи. — Можете да му имате доверие.
— Седнете, моля — каза Гази и тримата седнаха около масата с чадър. Появи се сервитьор и Гази издърдори нещо скоростно на арабски. Сервитьорът изчезна и след минута се върна с чайник, четири чашки и купа ментови бонбони. След като разля чая, Гази каза:
— Арчи спомена, че се интересувате от интернет сайтове.
— Да, както и от други неща — отговори Доминик.
— Много хора предлагат услугите, за които Арчи спомена, но може би си струва да отделите време за един от тях. Той се казва Рафик Бари. Премести се внезапно в деня, преди да открият тялото на онзи човек.
— Това ли е всичко? — запита Брайън.
— Не. Говори се, че работи за определени хора. Прави сайтове, които се появяват и изчезват от анонимни сървъри, пренасочват се, сменят си имената и прочее. Това е специалността му.
— Ами интернет доставчиците? — запита Доминик. — Има ли вероятност те да създават собствени домейни, а не да използват платени услуги?
На този въпрос отговори Арчи:
— Според мен разправиите са много. Тук надзорът не е особено силен. Необходими са само кредитна карта и име. Имената на домейни се регистрират накуп и се променят мигновено, ако трябва. Тук така се работи, по този начин го прави и оня, Бари.
Доминик запита Гази:
— С кого живее той? Има ли семейство?
— Не тук. Има съпруга и дъщеря в Бенгази.
— Има ли вероятност да е въоръжен?
— Бари? Не според мен. Понякога се движи с охрана.
— Революционният съвет?
— Не. Не пряко, мисля. Вероятно са наети от тях, но са хора от Медина. Бандити.
— Колко са? — запита Брайън.
— Когато съм го виждал… двама или трима.
— Къде можем да го намерим? — запита Брайън.
Когато върнаха Арчи в консулството, слънцето едва докосваше небето на запад. По целия град изгряваха с примигване улични лампи, автомобилни фарове и неонови реклами. Решиха зад волана на опела да седне Доминик, преминал курса на ФБР по предпазно шофиране. Точно както Арчи предсказа, трафикът се поразреди, но улиците и сега наподобяваха състезателни писти.